О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София 05.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3052/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
„Видекс” А. , чрез процесуалния си представител адв. М. П. , обжалва решение № 102 от 08.04.2008 г. по гр.д. № 2566/2007 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 19.03.2007 г. по гр.д. № 19084/2006 г. на Софийския районен съд в частта, с която дружеството е осъдено, на основание чл. 200 КТ, да заплати на ищците П, П. И. С. и И. И. по 9332,80 лв. на всеки от тях, които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. П. С. , настъпила на 07.04.2006 г. в резултат на трудова злополука, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът на П. С. е отхвърлен за разликата над сумата 9332,80 лв. до сумата 16666 лв., а исковете на П. И. С. и И. И. С. са отхвърлени за разликите над сумите 9332,80 лв. до сумите 11667 лв. и вместо това е постановено решение, с което тези разлики са присъдени. Излагат се съображения за неправилност на решението в посочените части и се иска отмяната му в същите и отхвърляне на предявените искове.
Поддържа се, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне по съществени материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Петкана З. С. , П. И. С. и И. И. С. обжалват въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът на П. С. е отхвърлен за разликата над сумата 16666 лв. до пълния предявен размер от 60000 лв., а исковете на П. С. и И. С. са отхвърлени за разликите над сумите 11667 лв. до сумите 60000 лв.
Жалбоподателите-физически лица поддържат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, точки 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението – произнасяне по съществени материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от жалбоподателя „Видекс” А. предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК на жалбоподателя-търговско дружество се твърди, че съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса: за приложението на чл. 52 ЗЗД, разглеждането на който въпрос би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт, причинена в резултат на трудова злополука, да се взема предвид и съобразява размерът на отпусната наследствена пенсия на ищеца, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е ясна и конкретна – обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с приложението й има ППВС № 4/1968г., с което се приема, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се обсъдят и съобразят при определяне размера на обезщетението. В този смисъл, няма необходимост от отстраняване на неяснота или непълнота на правна норма, нито има необходимост от ново и различно тълкуване на цитираната законова разпоредба.
Неоснователно е твърдението, че във въззивното решение съдът е обсъждал въпроса трябва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се взема предвид размерът на получаваната от ищеца наследствена пенсия, нито е доказано твърдението за противоречива практика по този въпрос. При определяне размера на обезщетението е съобразен принципът на справедливост, като са взети предвид отношенията между ищците и пострадалия, начинът по който смъртта на пострадалия се е отразила на всеки от ищците и конкретно причинените на всеки от тях негативни психични изживявания и емоционални страдания. От друга страна, в нито едно от представените съдебни решения при определяне размера на неимуществените вреди е отчитан размер на получавана наследствена пенсия.
Не са налице и сочените от жалбоподателите – физически лица предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението си същите твърдият, че в решението съдът е разгледал два съществени материалноправни въпроса: може ли да се приеме, че има съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, при неосигуряване от работодателя на безопасни условия на труд, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и вторият посочен въпрос е относно приложението на чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че разглеждането му би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По съображения идентични с изложените по-горе, настоящият състав намира, че разглеждането на въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на тази законова разпоредба.
Другият посочен от жалбоподателите въпрос действително е съществен, тъй като касае размера на исковете. Не е доказано, обаче, противоречивото му решаване от съдилищата. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че в конкретния случай отговорността на работодателя следва да се намали с 50 %, тъй като пострадалият е допуснал груба небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил – неизползване на предпазни ботуши и ръкавици и неизключване на електричеството в помещението преди влизането в него, като изпълнението на тези задължения би предотвратило злополуката въпреки ненаправата от страна на работодателя на блокировка на вратата на помещението в случай на неизключване на електричеството преди отварянето й. Приложените от касаторите решения на Върховния касационен съд имат за предмет спорове по казуси различни от процесния, поради което не би могло да се приеме, че същите са примери за противоречива съдебна практика.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 08.04.2008 г. по гр.д. № 2566/2007 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: