О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
Гр.София, 28.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3285/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. А. Б. АД [населено място], чрез процесуалния му представител ю.к. И., против определение № 2528/18.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 2450/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 9699/2012 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав. С него първоинстанционният съд, с оглед частичното прекратяване на производството по делото на основание чл.233 ГПК /поради извършено плащане в хода на процеса/, е осъдил ответното дружество да заплати на ищците К. А. К. и М. А. К. разноски в размер на 1 950 лв. за всеки от тях, а молбата на З. А. Б. АД за присъждане на разноски е оставена без уважение.
Жалбоподателят счита, че определението на САС е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, поради което моли за отмяната му и постановяване на определение по същество, с което неговата молба за присъждане на разноски да бъде уважена, а тази на ищците по делото – отхвърлена. Във връзка с прекратената част от производството, на която и двете страни основават претенциите си по чл.78 ГПК, развива доводи, че не е станал причина за завеждане на делото, доколкото не е бил уведомен за възникналото задължение преди началото на процеса, оспорил е исковата молба само по размер, поради което и не следва да отговаря за разноските на другата страна в случай на частичен отказ от иска.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1. Следва ли съдът, който е сезиран с пряк иск по чл.226 КЗ, при направено плащане от страна на застрахователя след завеждане на делото и оспорване на исковете само по размер, да присъди разноски за ю.к. възнаграждение в полза на ответното застрахователно дружество при прекратяване на производството в частта относно направения отказ по реда на чл.78 ал.4 ГПК?; 2. Има ли значение основанието за прекратяване на производството, за да бъдат присъдени разноски в полза на ответника по реда на чл.78 ал.4 ГПК?; 3. Станал ли е застрахователят по ЗГО на автомобилистите повод за завеждане на дело срещу него за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП, когато същият бива уведомен за настъпилото ПТП и за наличието на пострадали едва с получаването на исковата молба за отговор?; 4. Има ли значение при направен отказ от част от предявените искове и прекратяване на производството в тази част обстоятелството, дали ответникът е станал причина за завеждане на делото или не?; 5. Представлява ли злоупотреба с процесуални права претендирането на разноски във връзка с прекратената част от производството поради направен отказ от исковете с аргумент, че отказът е направен в резултат на направено след завеждане на делото частично или пълно плащане на претендираните суми, при условие, че ответникът е узнал за претенциите на ищците едва след получаване на препис от исковата молба?; 6. Кои са хипотезите, при които застрахователят по ЗГО на автомобилистите няма да се счита, че е станал повод за завеждане на дело за обезщетение срещу него при условие, че е узнал за претенциите на ищците едва с получаване на препис от исковата молба?; 5. Може ли да се счита, че с оспорването на исковете само по размер в отговора на исковата молба, застрахователят е станал причина за завеждане на делото срещу него?; 6. Какво е значението на доброволната претенция за изплащане на обезщетение срещу застрахователя по отношение на правото на разноски при последващо съдебно предявяване?
Бланкетно се излага, че по посочените въпроси има нееднозначна практика на различните по степен съдилища, законодателната уредба е непълна, а съдилищата я тълкуват и прилагат по различен начин, поради което се моли по тях да бъде допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.к. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Насрещните страни К. А. К. и М. А. К. не изразяват становище по частната касационна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да достигне до извод за неоснователност на частната жалба на З. А. Б. АД, съставът на въззивния съд е взел предвид, че в проведено о.с.з. на 07.11.2013 г. пред СГС е направен частичен отказ от предявените искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за сумите по 75 000 лв. на ищец, поради извършено плащане от ответника, в резултат на което производството по делото в тази част е било прекратено. Съдът е приел, че т.к. плащането е направено в хода на производството и след оспорване на исковете, то с поведението си застрахователят е дал повод за образуване на делото. Фактът, че не е бил поканен за извънсъдебно уреждане на спора не го освобождава от задължението за разноски, респ. не обосновава приложението на чл.78 ал.4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не са налице условията на закона за допускане на определението до касационно обжалване, с оглед поддържаните общи и допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните съображения:
Първият въпрос касае правилността на въззивното определение, т.к. се свежда до това, основателно ли е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски при конкретните обстоятелства по делото. Освен, че не е правен, при формулирането му не са съобразени и указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 за разликата между основанията за допускане до касация и за касиране на обжалвания акт. По втория и четвъртия въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в определения на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК /№ 277/14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на І ГО, № 703/13.10.2014 г. по ч.т.д.№ 2472/2014 г. на І ТО, по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о. и пр./, на която обжалваното определение не противоречи. На третия въпрос /дали когато ответникът е узнал за исковите претенции по чл.226 КЗ едва с получаване на исковата молба, е станал повод за завеждане на делото/ не може да се отговаря изолирано, т.к. преценката зависи и от процесуалното поведение на ответника след получаване на препис от исковата молба. Същото се отнася и за шестия въпрос, който перефразира третия. Отделно следва да се посочи, че съответната част от обезщетението не е била платена и в срока за доброволно уреждане на претенции по чл.271 КЗ /отм./, считано от получаването на препис от исковата молба, като застрахователят не е представил доказателства, кога е образувана заведената при него щета, по която е извършил плащането. Петият въпрос /има ли злоупотреба с процесуални права от страна на ищците, поискали присъждането на разноски/ е напълно ирелевантен за изхода от конкретния спор, като при това не е повдиган пред инстанциите по същество. Хипотезата на въпрос седми не съответства на данните по делото, доколкото с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил исковете не само по размер, но и по основание, предвид което също не може да се счете за обуславящ разрешаването на спора относно разноските. Последният въпрос – за значението на доброволната претенция по отношение правото на разноски при последващо съдебно предявяване – е част от правната воля на съда, доколкото в определението е прието, че липсата на извънсъдебна покана за плащане на обезщетение е ирелевантна за отговорността за разноски. Същевременно, както се посочи по-горе, преценката относно това, дали ответникът е дал повод за предявяване на иска, е комплексна и е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, поради което посоченият извод сам по себе си няма значима роля за формиране на обжалвания краен резултат.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2528/18.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 2450/2015 год. по описа на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: