О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
Гр. София, 23.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 712/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. В. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 450/28.11.2017 г., постановено по ч.т.д.№ 328/2017 г. на АС – Бургас, с което е потвърдено определение № 37/18.10.2017 г. по т.д.№ 44/2017 г. по описа на ОС – Ямбол за прекратяване на производството по делото, като недопустимо.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за разрешаване на спора по същество, с присъждане на разноските.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1/ по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Кога и как настъпва прекратяването на участието на съдружника в дружеството; кога съдружникът, напускащ с предизвестие, вече не е съдружник в дружеството и допустимо ли е същият да заяви с протокол искането си да бъде освободен като съдружник?; 2/ по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – 2.1. Допустимо ли е оспорване и атакуване пред съд на проведена процедура по чл.125 ал.2 ТЗ и правилата на приетия дружествен договор от заинтересовани лица – съдружници и/или дружество?; 2.2. Допустимо ли е напусналият съдружник да подава заявление в Търговския регистър относно вписване на обстоятелства по прекратяване на членство, след като няма качеството на съдружник?
В срока по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по частната жалба – Е. О. [населено място] не е представил писмен отговор против нея.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Видно от данните по делото, частната жалбоподателка в качеството си на съдружник в Е. О. е предявила иск с правно основание чл.74 ТЗ, като твърди, че видно от документите в ТР по заявление обр.А4 20170525102622, на 25.05.2017 г. е проведено общо събрание на съдружниците извън седалището и адреса на дружеството, без определен дневен ред и за което не е била надлежно поканена. Твърди, че на проведеното общо събрание другият съдружник – И. Д. К. се е самоосвободил от участие в дружеството в нарушение на чл.18 ал.2 от дружествения договор, а решенията в този смисъл са гласувани без да е налице изискуемият кворум. Формулиран е петитум за отмяна на решенията на О. на Е. О., проведено на 25.05.2017 г., като незаконосъобразни.
Съставът на въззивния съд е намерил за правилно определението на първата инстанция, с което е прието, че съставеният на 25.05.2017 г. протокол не удостоверява свикване и провеждане на О. и взети от същото решения, поради което искът за отмяната им е счетен за допустим. Изходил е от нормата на чл.125 ал.2 ТЗ, че всеки съдружник може да напусне дружеството е едностранно тримесечно писмено предизвестие, като в този случай прекратяването на участието в дружеството настъпва по силата на закона, без да е необходимо решение на О.. Взел е предвид, че в случая протоколът е съставен еднолично от И. Д. К., в качеството му на управител на дружеството. В него са направени констатации, че отправеното от К. до Е. О. предизвестие за прекратяване на членственото му правоотношение е надлежно входирано, изпратено е и на другия съдружник и управител – Б. В. с обратна разписка, законният тримесечен срок е изтекъл и той като управител ще предприеме действия по вписване на прекратяване на членственото правоотношение в ТР. Този констативен протокол не съдържа данни и/или волеизявления, които да го квалифицират като протокол от О., нито такъв извод следва от факта на представянето на протокола в ТР. След като няма проведено ОСС, няма и взети решения, които да бъдат предмет на искова претенция по чл.74 ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на закона за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, по следните съображения:
Формулираните от частната жалбоподателка правни въпроси не са от значение за изхода от правния спор, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението на закона с ДВ бр.86/2017 г., които в тази част са запазили действието си/. Според цитираното ТР, правните въпроси следва да бъдат свързани с предмета на спора и да са обусловили решаващата правна воля на съда. В случая се касае за иск за отмяна на решения на О., предявен на основание чл.74 ТЗ, като решаващите мотиви на съда са, че такова общо събрание не е било провеждано и че липсват решения, взети от името на О., които да бъдат предмет на исканата отмяна. Следователно, с оглед вида и характера на предприетата искова защита, ирелевантни са въпросите кога и как настъпва прекратяването на участието на съдружника в дружеството с предизвестие и допустимо ли е той да заявява подобни обстоятелства в ТР. Въпросите освен това не отчитат обстоятелството, че напусналият съдружник е все още управител на Е. О..
Поради неудовлетворяване на основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, исканият достъп до касация следва да бъде отказан, без да е необходимо да се преценява, дали по поставените въпроси са налице допълнителните критерии, на които страната се позовава.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 450/28.11.2017 г., постановено по ч.т.д.№ 328/2017 г. на АС – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: