О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С. 26.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
като разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 2004/2015 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Х. Ч. от [населено място] молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на решение № 163/13.06.2014г. по гр.д. № 2616/2014г. ВКС, І г.о., и на влязлото в сила решение № 878/28.12.2009г. по в.гр.д. № 122/2008г. на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от Г. Х. Ч. установителен иск за собственост на земеделски земи, подробно описани в решението, и е допусната съдебна делба на същите имоти, потвърдено с решение № 314/0311.2010г. по гр.д. № 504/2010г. на Окръжния съд Велико Т. в частта относно иска за собственост и изменено относно делбените части. В. решение е влязло в сила с постановяване на определение № 710/30.06.2011г. по гр.д. № 530/2011г. ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна ВКС съобрази следното:
Молителят е посочил като основание за отмяна на влязлото в сила решение на В. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а на решението на ВКС – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Първото от посочените основания за отмяна е обосновал с твърдения, че след като в с.з. на 02.04.2008г. първоинстанционният съд е задължил ищците да представят оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства, не е проследил изпълнението на това задължение, което е препятствало молителят да извърши нотариално заверени преписи от същите официални документи и да ги приложи като доказателства към делото. Второто основание е обосновал с твърдения, че със заявление от 20.05.2014г. е оттеглил доверието си от определения му служебен адвокат и е поискал правна помощ, но по това искане е налице мълчалив отказ от Районен съд В. Т.. По гр.д. № 2616/2014г. ВКС, І г.о., не се е явил в с.з. на 05.06.2014г. нито лично – поради здравословни причини, нито чрез повереник.
С разпореждане от 07.01.2014г. Великотърновският районен съд е оставил молбата за отмяна без движение с указания молителят да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна по чл. 303 ГПК.
В изпълнение на указанията молителят е представил допълнителна молба, именувана „иск за отмяна-допълнителен”, в която е приповторил твърденията относно нарушаване на правото му на участие в гр.д. № 2616/2014г. І г.о. ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., намира молбата за отмяна за процесуално недопустима поради следните съображения:
Изложените от молителя твърдения не се включват в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо, когато след влизане в сила на съдебния акт се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на делото, които не са били известни на страната, или макар и да са й били известни твърдените обстоятелства, тя не е могла да се снабди своевременно с писмени доказателства за установяването им. В случая не се твърди наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на посочената разпоредба. Представените копия на решение на ПК, на протокол за въвод във владение и на две скици не са нови доказателства – представени са с исковата молба и са приложени на л. 16 – 20 от гр.д. № 122/08г. В.. Твърдението за допуснато от съда процесуално нарушение не се включва в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези твърдения на молителя са били предмет и на молбата му за отмяна по гр.д. № 2616/2014г. ВКС, І г.о., която е оставена без уважение с решение № 163/13.06.2014г.
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е за отмяна на решение № 163/13.06.2014г. по гр.д. № 2616/2014г. ВКС, І г.о., което е с предмет чл. 303 и сл. ГПК. Производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове – съдебни решения или определения, с които се разрешава спор между страните. Съгласно т. 2 на ППВС № 2/1977г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Постановеното от ВКС решение по предходна молба на Г. Х. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение на В. не се ползва със сила на присъдено нещо и не може да бъде предмет на молба за отмяна.
По изложените съображения молба за отмяна на Г. Х. Ч. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Х. Ч. от [населено място] молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 878/28.12.2009г. по в.гр.д. № 122/2008г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с решение № 314/03.11.2010г. по гр.д. № 504/2010г. на Окръжния съд Велико Т., и на решение №163/13.06.2014г. по гр.д. № 2616/2014г. ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
П.:
Членове: