О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№238
гр.София, 13.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2811/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 3341 от 27.02.2013 год. на Й. В. Д. и С. Т. Д. срещу определение № 366 от 12.02.2013 год. по ч.гр.дело № 229/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав, с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд от 26.11.2012 год. за спиране на производството по гр.дело № 726/2007 год. до влизане в сила на крайния съдебен акт по гр.дело № 1353/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
Поддържа се, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като искът е предявен през 2007 год. и спирането на производството по делото би следвало да стане на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, а не по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Твърди се и че въззивният съд не е преценил правилно конкретната връзка на обусловеност между спора по чл.108 ЗС и този по чл.19, ал.3 ЗЗД. Сочи се, че постановяването на решение за уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД само по себе си не прави купувача собственик на процесния имот, тъй като е необходимо извършване на плащане на продажната цена в срок и по начин указани в решението, за да стане ищецът собственик. Според частните жалбоподатели, решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не обуславя изхода по делото по чл.108 ЗС.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) допустим ли е обжалваният съдебен акт при липса на процесуална предпоставка за спиране на производството по реда на процесуален закон, неприложим за конкретното дело? б) противоречие с определение № 398 от 10.08.2010 год. по ч.гр.дело № 381/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. отноно правилното приложение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и в) незаконосъобразното спиране на делото представлява неоправдано забавяне на процеса „извън разумните срокове” като продължителност на неговото протичане – с позоваване на определение № 463 от 05.11.2009 год. по гр.дело № 341/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 726/2007 год. на Бургаския районен съд е било образувано по иск по чл.108 ЗС на С. Т. Д. и Й. В. Д. срещу [фирма], [населено място] за предаване владението на дворно място с площ * кв.м., образуващо парцел * в кв.* по плана на Минерални бани-гр.Б. и изградената в него масивна жилищна сграда.
С молба вх.№ 100775 от 24.09.2012 год./л.212 от делото/ ответното дружество е поискало спиране на производството поради наличието на висящо между същите страни гр.дело № 1353/2012 год. на Бургаския окръжен съд по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Въз основа на представеното с молбата за спиране удостоверение № 5068 от 19.09.2012 год./л.213 от гр.дело № 762/2007 год. на Б./, районният съд е приел, че предмет на спора по гр.дело № 1353/2012 год. на Бургаския окръжен съд е искане за обявяване за окончателен на сключения между страните по иска за собственост /съпрузите Д.-продавачи и търговското дружество-купувач/ предварителен договор по отношение на недвижимите имоти, предмет на ревандикационната претенция. Съдът е приел, че решението по гр.дело № 1353/2012 год. на Бургаския окръжен съд има преюдициално значение за иска по чл.108 ЗС, тъй като ще бъде установена активната материалноправна легитимация на [фирма] като собственик на процесните имоти-земя и сгради, поради което спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че постановяването на решение по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е от значение за спора по чл.108 ЗС, защото ако бъде уважен конститутивният иск, решението ще отрече правата на частните жалбоподатели като собственици, и дори да са били такива към момента на завеждане, като новонастъпилите факти ще бъдат зачетени от съда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд поради следните съображения:
Първият от въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на определението за спиране на производството. Действително, първоинстанционният съд е посочил като основание за спиране на исковото производство разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, независимо че делото е образувано по искова молба вх.№ 4451/12.03.2007 год., т.е. при действието на отменения ГПК от 1952 год. Отклоненията от нормалния ход на делото по действащия ГПК обаче са систематизирани в двата раздела на глава седемнадесета, като правилата за спиране, които в отменения ГПК се уреждаха в глава шестнадесета, сега се съдържат в раздел първи – чл.229 ГПК. Разпоредбата не предвижда нови основания за спиране, а досегашните са подредени в последователността на чл.182, ал.1 ГПК/отм./, като в алинея втора е възпроизведен текста на чл.182, ал.2 ГПК/отм./. Следователно, правилата за спиране на производството са останали непроменени и след влизане в сила на действащия процесуален закон, като по тяхното приложение съществува дългогодишна съдебна практика.
Частните жалбоподатели се позовават на определение № 398 от 10.08.2010 год. по ч.гр.дело № 381/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което е отменено определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционен съд за спиране на производството по иск с правно основание чл.200 КТ. Прието е, че висящото дело по чл.200 КТ за обезщетение за предходен период не е обуславящо за спора за обезщетение за следващ период поради липсата на връзка на преюдициалност между тях.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите се позовават и на определение № 463 от 05.11.2009 год. по гр.дело № 341/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., с което по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК е прието, че след като постановеното спиране на делото по реда и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е законосъобразно, то и времето, през което делото е спряно не може да се квалифицира като неоснователно забавяне „извън разумните срокове” в контекста на чл.6, ал.1 Е..
Първото от определенията, постановени от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК не е относимо към процесуалноправния спор, разрешен с обжалваното определение. Касае се за различни хипотези на връзка между делата /преюдициалност на едното спрямо другото/, с оглед техния предмет – в единия случай между дела по иск по чл.200 КТ за предходен и по иск за последващ период, а в другия – между дело по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и дело по иск по чл.108 ЗС. Това различие в спорния предмет в двата случая не позволява съпоставянето помежду им, за да се прецени дали обжалваното определение противоречи на определение № 398 от 10.08.2010 год. по ч.гр.дело № 381/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Второто от определенията, постановени от ВКС, не може да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С него е бил даден отговор на поставен конкретен въпрос с цел уеднаквяване на съдебната практика по приложение на чл.6, ал.1 Е.. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в настоящия случай не съдържа въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” са изяснени с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Допускането на касационно обжалване в случая е неоправдано, тъй като не би спомогнало за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречивост в правната уредба. Самите частни жалбоподатели не се позовават на необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, а на практика поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, по които Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, само ако беше налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
Както се посочи, липсва основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 366 от 12.02.2013 год. по ч.гр.дело № 229/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети състав, по частна касационна жалба вх.№ 3341 от 27.02.2013 год. на Й. В. Д. и С. Т. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/