6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
София.23.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2297/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат адвокат А. А., срещу решение № 29 от 06.04.2015 г. по т.д. № 42/2015 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 379 от 17.11.2014 г. по т.д. № 243/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на исковите претенции на дружеството срещу [фирма] за заплащане на сумите: 189 096 лева – равностойност на 80 000 английски лири, представляваща нанесена щета вследствие груба небрежност при неизпълнение на договорни задължения по договор от 16.01.2011 г. за наем на банков сейф ; 25 421.01 лв. – мораторна лихва за периода от 16.01.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
В жалбата се поддържат основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в резултат на частична преценка на доказателствата по спора и доводите на ищеца, неправилно е отречено възникването на договорноправна връзка между страните, без да е изследвана действителната им воля и в частност на Р. Роуднайт като чужденец, невладеещ български език. Поддържат се оплаквания за неправилно неприемане от първоинстанционния съд на допълнително предявения евентуален иск от Р. Роуднайт, съответно неразглеждането му по същество. В жалбата са развити подробни съображения по всяко едно от оплакванията за неправилност на въззивното решение, с искане за отмяната му и уважаване на предявените искове, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на материалноправни и процесуалноправен въпрос, по които се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма], чрез пълномощниците си, оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски в размер на 5 000 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – Б. е извел следните фактически и правни изводи:
Наличието на валиден договор от 16.01.2011 г. за срок от една година, съгласно който банката е отдала под наем на наемателя Р. Роуднайт банков сейф № 64, находящ се в [населено място], пл.”К. и М.” № 10, който сейф е ползван още по силата на първоначален договор от 16.01.2006 г., съответно подновяван съгласно предвидената за това договорна възможност, при необявено за банката съдържание на сейфа и с предназначение – съхранение на пари и ценности. Уговорено е ползването на сейфа лично от Р. Роуднайт, респ. от негов представител с изрично нотариално заверено пълномощно, при регламентиран ред и начин за достъп до сейфа. Констатирано е, че в нито един от сключените между Р. Роуднайт и банката договори не е упоменато наемането на сейфа от дружество, чийто управител е Роуднайт, като относно данните, които следва да се отразят при сключване на договор по чл.605 ТЗ и необходимите за това документи, въззивният състав е преценил утвърдената Процедура за регистриране и администриране на банков сейф. Съобразени са изричните изисквания за идентификация на клиента на банката, изискванията за представяне на валидно актуално състояние когато наемател на сейф е ЮЛ, полагане на печат на ЮЛ, съответствие на подписа на представляващия ЮЛ на спесимена. Предвид тези изисквания и конкретните данни в процесния договор във връзка с индивидуализацията на наемателя – ФЛ, е направен извод, че се касае за отношения на банката с физическото лице, а не с дружеството-ищец.
Решаващият съд не е споделил доводите за това, че ищцовото дружество и Р. Роуднайт са свързани лица към момента на сключване на процесния договор и, че договорът разпростира действието си и по отношение на дружеството. Становището е мотивирано с правната същност на Общите условия на ответната банка и индивидуалния характер на конкретните договорни клаузи, в които е обективирана волята на наемателя в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на управител на ищцовото дружество.
Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователни твърденията на ищеца, че при подписване на договора банката не е изследвала волята на Р. Роуднайт, като чужд гражданин, в какво качество подписва договора. В тази насока са преценени релевантните доказателства, както и липсата на каквото и да било изявление от страна на физическото лице за неразбиране на текст от договора, или на приложимите към този вид договори правила на банката.
Отхвърлени са и твърденията на ищцовото дружество във връзка с касовата наличност и движение по разплащателната сметка на дружеството, по съображения, че това не може да съставлява доказателство за създадените отношения и страните по тях, съгласно писмения договор за ползване на банков сейф и след като страна по този договор е физическото лице Р. Роуднайт. Последният е подписал процесния договор в това си качество и без посочване на други обстоятелства, поради което съдът е счел , че са без значение извършваните операции с парични средства на дружеството. Съдът е преценил и заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза, която не е констатирала теглене на британски паунди в брой през 2011 г. от личната сметка на Р. Роуднайт в [фирма].
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси във връзка с тълкуването на договорите и изследване на действителната воля на страните, когато страна е чужденец, не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване. Начинът, по който са поставени тези въпроси, ги прави релевантни към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, която не подлежи на преценка в стадия по селекция на касационните жалби. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според която, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
В случая, произнасянето на въззивния съд по въпроса, свързан с надлежните страни по процесния договор за наем на банков сейф и съответно по материалноправната легитимация на ищцовото дружество, не е в резултат само на тълкуване съдържанието на договорни клаузи съгласно чл. 20 ЗЗД, а и в резултат на извършена конкретна преценка на всички доказателствата по делото, относими към обективираната в договора воля на физическото лице Р. Роуднайт и на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и приложимите Общи условия и Процедура за регистриране и администриране на банков сейф. Евентуални грешки при формирането на фактическите изводи на решаващия съдебен състав или при тълкуването на договора са относими към правилността на решението, но не към основанията за достъп до касационен контрол. Що се касае до факта, че договорът е сключен със страна –чужденец, това не би могло да се счете за относимо към правилата за тълкуване на договора съгласно критериите по чл.20 ЗЗД.
Формулираният в т.3 от изложението въпрос: „Следва ли при позоваване на наличието на хипотеза на „свързани лица”, извършено от страна по договор с банка, сключен при общи условия, с което страната претендира на основание на принципа на равнопоставеност и реципрочност възникване в нейна полза на изгодни правни последици, подобни на съдържащите се в Общите условия в полза на банката, но при липса в договора/общите условия на изрична клауза в този смисъл, съдът да зачете съществуването на това обстоятелство като приеме за осъществени претендираните правни последици”, по който се поддържа, че е от значение за развитието на правото, не доказва основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не е такъв по приложение на конкретна правна норма, а е относим към правилността на изводите на съда за липсата на основание за мотивиране на съществуваща договорна връзка между страните по спора, съответно за ангажиране отговорността на ответната банка.
Процесуалноправният въпрос свързан със задължението на въззивната инстанция да прецени всички доказателства по спора, безспорно попада в общия селективен критерий, но допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, изразяваща се в разрешаването му в противоречие със задължителна практика на ВКС, не е доказана. Предвид съобразителната част към решението, не би могло да се приеме, че въззивният състав се е отклонил от тълкувателната казуална практика по този въпрос, обективирана в приложените към жалбата решения на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни основания по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по въпросите, относими към тълкуване на договора и към задължението на въззивния съд да прецени доказателствата по спора и да изведе собствени изводи по спорното материално право, както и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – по въпроса за „свързани лица” по см. на § 1 от ДР на ТЗ. Последното допълнително основание е бланкетно въведено и то само част от него, без да е съобразена т.4 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита, чието заплащане е доказано с представеното към отговора извлечение от сметка. В останалата част – за разликата над 2 500 лв. до 5 000 лв. искането на ответната банка за присъждане на разноски противоречи на чл.78, ал.1 ГПК, поради което не може да бъде уважено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 06.04.2015 г. по т.д. № 42/2015 г. на Апелативен съд – Б..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: