О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 240
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 765/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1146, постановено в закрито заседание на 29.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1478/2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав, с което след отмяна на определение от 21.01.2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение по т.д. № 561/2014 г. [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер на 1122 лв., на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.4 ГПК съобразно частичния отказ от иска.
Частният жалбоподател счита за неправилно постановеното въззивно определение, като твърди, че основанието за частичния отказ от първоначално предявения иск е сключеното след завеждане на исковата молба споразумение от 09.07.2014 г., а не плащанията по две от процесните фактури, извършени от трето за спора дружество.
В представено допълнение към частната касационна жалба / с оглед на дадените от председателя на ІІ т.о. при ТК на ВКС указания с разпореждане № 476/27.11.2015 г./ се поддържа, че постановеното от Апелативен съд – София определение е в противоречие с практиката на ВКС, приложена към жалбата – определение № 626/20.08.2012 г. и определение № 843/17.11.2014 г. на ІV г.о. Според тази практика в хипотеза, при която отказът от иск е продиктуван от поведение на ответника, следващо депозирането на исковата молба, то последният следва да бъде натоварен с разноските за водене на делото. Частният жалбоподател счита, че в конкретния случай ответникът с поведението си е дал повод за иницииране на исковото производство, но в резултат на последващо споразумение е придадено основание за извършеното от трето дружество плащане по част от процесните фактури.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за липса на основания за допускане на обжалването, а по същество за правилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за основателно възражението на ответното дружество, че не е станало причина за завеждане на делото, тъй като сумите по две от процесните фактури са платени още през 2012 г., чрез превод по банковата сметка на ищеца, макар и от трето за спора юридическо лице – [фирма]. Позовавайки се на разпоредбите на чл.73 и чл.75, ал.3 от ЗЗД въззивният състав е направил извод, че задълженията по фактури №№ [ЕГН] и [ЕГН] от 10.01.2012 г. са погасени на датата на плащането им по сметката на ищеца. Не е споделено изразеното от първата инстанция разбиране за настъпване на погасителния ефект със сключване на тристранно споразумение от 09.07.2014 г., което придава годно правно основание и насочване на парични преводи, извършени от трето за правоотношението лице.
В съобразителната част към определението е направен извод за приложимост на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, с оглед частичното прекратяване на делото, без ответникът да е дал повод за завеждането на делото в тази част и предвид извършените от ответника разходи във връзка с осъществената адвокатска защита и по отношение на оттеглената част от иска.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В частната касационна жалба и в допълнението към нея жалбоподателят не е формулирал обуславящи правни въпроси, попадащи в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Непоставянето на такива въпроси съставлява достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, като извън правомощията на ВКС е да извежда релевантни правни въпроси, въз основа на доводите в жалбата, респ. в постъпилото по делото допълнение към нея. Твърдението на частния жалбоподател, че атакуваното определение е в противоречие с постановени от ВКС, ІV г.о. определения по реда на чл.274, ал.3 ГПК, са относими към поддържания допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, по който обаче се дължи произнасяне само при наличие на основната предпоставка за достъп до касация. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, следва да се отрази, че произнасянето по отговорността за разноски в хипотеза на частично прекратяване на производството по делото поради оттегляне на част от исковите претенции, е в зависимост от преценката на въззивния съд на конкретни, релевантни за приложението на чл.78, ал.4 ГПК факти и невъзприетото от съда твърдение на частния жалбоподател – ищец за момента на настъпване на погасителния ефект на плащането по част от процесните фактури. Правилността на направените от въззивния съдебен състав изводи може да се преценява само след евентуално допуснато касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1146, постановено в закрито заседание на 29.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1478/2015 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: