4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 28.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Илияна Папазова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 166/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. В това производство ВКС проверява дали касационната жалба е допустима и преценява дали са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, в рамките на посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
Съдът е сезиран с касационната жалба с вх.№ 11287/ 14.07.2016г. по описа на Окръжен съд [населено място]. Жалбата е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице- ответника Х. И. И. чрез упълномощен адвокат срещу въззивно решение, постановено по гражданско дело, в частта, в която е уважен иск по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата над 50589лв. до 59719,90лв., представляваща липса от събрани и неотчетени такси от общински паркинг. Жалбоподателят навежда доводи, че не е получил сумата от 9330,90лв., поради което не носи отговорност за липсата и, включително и като контролен орган на лицата, които са причинили липсата- касационни основания за неправилност и необоснованост по чл. 281, т.3 ГПК.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят формулира следните въпроси: как се разпределя доказателствената тежест по чл. 207, ал.1, т.2 КТ; отчетникът носи ли отговорност по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липса на материални ценности, които не са му били предадени. Подържа се общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Подадена е насрещна касационна жалба от [община] срещу същото решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липса на 4броя метални скоби и в частта, в която е отхвърлен иска за 200лв. по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липса на събрани и неотчетени такси от общински паркинг. В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: длъжен ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и как се цени признанието на неизгоден за страната факт. Подържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивният съд е разгледал иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 207, ал.1, т.2 КТ. Съдът е приел, че на ответника е било възложено по трудов договор към [община] да събира и отчита платени такси от общински паркинг, събрани от други материално- отговорни лица, след което да внася сумите по сметка на Общината и да се отчита ежемесечно. След проведена ревизия за 2013г. е установена липса между осчетоводеното по касовата книга и фискални устройства и внесените по сметка на общината суми в размер на 59719,90лв.. Въззивният съд е приел, че работодателят следва да установи получаването на ценностите от работника и липсата, а работникът следва да установи разходването на ценностите по предназначение. Съдът е приел, че ответникът е получил процесната сума, тъй като цялата дейност по събирането, контрола и отчитането на материално- отговорните лица от всеки паркинг е била възложена с трудовия договор на ответника и нито веднъж не е сигнализирал или не е отчел предаването на сума пари по- малко от отразената по фискалните устройства. Съдът е приел, че разликата в двете суми е липса, за която ответникът носи пълна имуществена отговорност.
Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По първия поставен въпрос от изложението- как се разпределя доказателствената тежест по чл. 207, ал.1,т.2 КТ, въззивният съд в съгласие със задължителна практика по чл. 290 ГПК /р. 152-15-ІV ГО и р.423-14-ІV ГО/ е приел, че работодателят доказва получаването на материалните ценности и липсата, а причинната връзка и вината се предполагат, а работникът следва да докаже разходването на парите по предназначение. За да приеме, че работодателят е установил при пълно и главно доказване факта на получаване на цялата сума от ответника по касов апарат и фискално устройство, а не с 9330,90лв. по- малко, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и доводи като е взел предвид и обстоятелството, че ответникът не е отчел получаването на по- малко пари при задължение за такъв отчет, нито е установил от кои конкретно лица е получил по- малко пари от посочената сума във фискалното устройство, при уговорено задължение за това в трудовия договор.
Вторият поставен въпрос от изложението за това дали отчетникът отговаря за непредадени материални ценности е неотносим, тъй като въззивният съд не е приел такава фактическа обстановка. Напротив, съдът е приел, че процесната сума е била предадена на ответника като за този извод се е позовал на счетоводната експертиза, свидетелските показания и бездействието на ответника при отчитането и получаването на сумите от другите материално- отговорни лица, при нарочно уговорено задължение в трудовия договор да сигнализира за отчетени суми в по- малко от отразеното на фискалните устройства.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал наличието факти, които да съответстват на предпоставките от хипотезата на правната норма. По поставените правни въпроси има формирана задължителна практика на ВКС и жалбоподателят не е обосновал твърдение за необходимостта от изменението и.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поради изхода на спора, не следва да се допуска до касационно обжалване и насрещната касационна жалба, подадена от [община].
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-27/ 08.06.2016г., постановено по в.гр.д. 230/2016г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: