Определение №250 от 41374 по ч.пр. дело №1691/1691 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 10.04.2013 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1691/2013 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 9680 от 12.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6033/2012 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ Б състав. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 19.05.2011 г. по гр. д. № 30 562/2010 г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което, по реда на чл. 250 във връзка с чл. 248 ГПК, в полза на [фирма], [населено място] са присъдени разноски по делото в размер на сумата 2 000 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на предявения главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане по търговска сделка /договор за упражняване на строителен надзор/ е 9 779.15 лв., т. е. под установения в закона минимален размер. Под този размер е цената и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 9680 от 12.06.2012 г. по ч. гр. д. № 6033/2012 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ Б състав.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top