О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
С. 26.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 2064 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б., чрез процесуалния представител адвокат Н. – касатор в производство по чл.288 ГПК – с искане да бъде изменено постановеното от ВКС определение № 515 от 10.06.2016г. в частта му за разноските, като бъде намалена присъдената сума за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 500лв., съгласно посочения в чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение. Молителят счита, че неправомерно не е бил уведомен за заявената от насрещната страна претенция за присъждане на разноски, което го е възпрепятствало да направи възражение за прекомерност. Отделно твърди, че съдът не е мотивирал акта си за определяне на размера на присъдените разноски.
С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена за искането. В изрично становище с вх.№ 7458 от 22.07.2016г., чрез процесуалния представител, оспорва основателността на претенцията с довода, че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е формална, а зависи от конкретната фактическа и правна сложност на делото. Счита случая за сложен, тъй като в представените касационна жалба и изложение са наведени много на брой доводи, налице е позоваване на всички касационни основания, като са поставени сериозни въпроси, касаещи злоупотреба с права, недобросъвестност и дискриминационно третиране, което е наложило полагането на сериозен труд и усилия.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С определение № 515 от 10.06.2016г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 1.02.2016г. по в.гр.д. № 420 по описа на Я. за 2016г. С оглед изхода от спора, със същото изцяло са присъдени, на основание чл.78 ал.3 ГПК, поисканите от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които е удостоверено с представен договор № 50504 от 21.04.2016г. за правна защита и съдействие и списък.
С оглед на факта, че искането за разноски е направено в отговора на касационната жалба, препис от който не се изпраща на касатора, настоящият съдебен състав, намира направеното в сега представената молба от [фирма] възражение за прекомерност за своевременно, поради което счита, че на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да се произнесе по него. Във връзка със същото, съдът дължи преценка за съотношението на цената на заплатената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
В случая се касае до трудов спор, при който предявените искове са уважени, касационната жалба е подадена от ответника по иска, който е поискал да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като е поставил няколко въпроса, който са били обединени в три групи, като съдът е преценил, че по тях е налице единна съдебна практика, която въззивната инстанция е съобразила.
С оглед последният извод на съда за наличие на задължителна практика, разрешаваща основните спорни по делото въпроси, обстоятелството, че осъществената защита е в писмена форма, чрез еднократен акт – изготвяне на отговор, без участие в съдебни заседания и без събиране на доказателства, съответно без обсъждане на нови доказателства, факти и обстоятелства и като съобрази приетото в т.3 от ТР № 6 /6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, поради което размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде намален до минималния, посочен в чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, а именно 500лв.
С оглед на изложеното, искането на молителя за изменение на постановеното от ВКС определение № 515 от 10.06.2016г. в частта му за разноските, с намаляване на присъдената сума за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 500лв., е основателно.
Мотивиран от гореизложеното, но основание чл.248 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 515 от 10.06.2016г., постановено по гр.д.№ 2064 по описа за 2016г. на Върховен касационен съд, в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдената със същото определение сума, дължима от [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място], представлявано от управителя Б., със седалище и адрес на управление: [населено място] 8600 [улица] на М. Й. М. за адвокатско възнаграждение от 800лв. на 500лв. /петстотин/ лева.
Настоящето определение да се счита неразделна част от определение № 515 от 10.06.2016г., постановено по гр.д.№ 2064 по описа за 2016г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.