О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251/27.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1597 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 438/ 08.12.2014 г. по гр. д. № 629/ 2014 г, с което Добрички окръжен съд, като е потвърдил решение № 91/ 28.05.2014 г. по гр. д. № 124/ 2005 г. на Балчишки районен съд е прогласил за обезсилено по право влязлото в сила решение по възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм) и е постановил изнасянето на делбения имот на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм).
Решението се обжалва от А. М. А. и К. М. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси:
1. Редовно ли е призоваването, когато призовката е връчена на лице от домашните на датата, в която страната е настанена със съдебно решение в болнично заведение на принудително лечение поради психично заболяване шизофрения?
2. Представлява ли съществено процесуално нарушение до степен до обоснове извода, че е нарушено правото на защита на такава страна, обстоятелството, че съдът не е извършил призоваването чрез нейния процесуален представител?
3. Поправими ли са тези пороци на първоинстанционното производство във въззивното производство?
4. Извинителна причина по смисъла на чл. 81 ЗЗД ли е периодът, в който длъжникът е настанен на принудително лечение в болнично заведение и какво е неговото значение за разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм).
Касаторите считат, че тези въпроси са включени в предмета на делото и обуславят изводите на въззивния съд по обжалваното решение. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол извеждат с довода, че то противоречи на ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № № 1/ 2000 г. на ВКС (по първите три) и на ТР № 1/ 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС (по четвъртия). Касационното оплакване е, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От ответника по касационната жалба И. Г. Д. не е постъпил отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са с допустим предмет, подадени са от легитимирани страни и е спазен срокът по чл. 283 ГПК. Редовни са и са допустими, но липсват основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
В. съд е приел, че има основание да констатира настъпилото по силата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм) обезсилване на решението по възлагане на делбения имот на касатора А. М. А., тъй като в 6-месечния срок по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм) този съделител не е платил паричното уравнение заедно със законната лихва, а при възстановената висящност на делбеното производство и при липсата на искане за възлагане на жилищния имот в дял на друг съделител, имотът следва да бъде изнесен на публична продан. За този извод е счел за релевантно обстоятелството, че в 6-месечния период 11.05.2013 – 11.11.2013 г. е останало непогасено задължението на касатора А. М. А. да плати паричното уравнение на възложения жилищен имот с източник влязлото в сила решение по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм) и за основанието по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм) е без значение това, че в периода 25.08.2013 – 11.11.2013 г. съделителят е настанен със съдебно решение в болнично заведение на принудително лечение поради психично заболяване шизофрения. За отречената релевантност на последният факт въззивният съд е изложил две групи мотиви. Първо, 6-месечният срок е предвиден от законодателя като достатъчно продължителен, за да може съделителят да преодолее всички препятствия пред изпълнението на своето задължение с кредитори останалите съделители, а за касатора не съществуват извинителни причини за неплащането в периода 11.05.2013 – 25.08.2013 г, предхождащ настаняването му за принудително лечение. Второ, императивно формулираната разпоредба на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм) изключва всяка възможност за незачитане на последиците от неизпълнението в 6-месечния срок, а това означава, че за последиците от бездействието на касатора разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД не се прилага.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че втората група мотиви на въззивния съд са достатъчни за извода, че влязлото в сила решение по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм) е обезсилено по право. Те са в съответствие със задължителните указания в приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм), дадени с т. 10 на ТР № 1/ 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/ 2004 г. ОСГК на ВКС. Това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по въпроса, извинителна причина по смисъла на чл. 81 ЗЗД ли е периодът, в който длъжникът е настанен на принудително лечение в болнично заведение и какво е неговото значение за разпоредбата на чл. 288, ал. 6 ГПК (отм).
Останалите три въпроса не обуславят изводите на въззивния съд, а това изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и по тях. Трите въпроса се поставят във връзка с касационното оплакване, че за единственото открито съдебно заседание пред първата инстанция касаторът А. М. А. е нередовно призован. Спорът за това, настъпило ли е основанието на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм), е отнесен пред въззивната инстанция чрез жалбата на този касатор срещу първоинстанционното решение. Това означава, че дори пред първата инстанция да е било допуснато съществено процесуално нарушение по редовното негово призоваване, този касатор е имал възможността във въззивната инстанция да упражни в пълен обем правото си на защита срещу искането на ответницата по касация за възстановяване на висящността на делбеното производство. Изводът произтича от това, че решението по чл. 208 ГПК (отм) въззивната инстанция е постановила като инстанция по съществото на спора при възможността да бъдат събрани и нови доказателства (чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК и т. 6 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/ 2000 г. на ВКС). Така отделен се явява въпросът, че в конкретното въззивно производство касаторът А. М. А. не е направил нови искания. Изложеното изключва и общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 438/ 08.12.2014 г. по гр. д. № 629/ 2014 г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.