5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 21.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 823/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К. от[населено място] – чрез процесуалния му представител адв. Л. Г., срещу решение № 455/10.05.2010 г. по в. гр. д. № 294/2010 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17 от 19.01.2010 г. по т. д. № 282/2009 г. на К. окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Р. К. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 20.08.2009 г., за освобождаване на ищеца като управител на дружеството и за изпращане на писмено предупреждение за изключването му като съдружник; Признато е за недоказано оспорването на истинността на разписка № 6540 от 03.08.2009 г. към нотариална покана рег. № 6540, т.1, акт 156 от 31.07.2009 г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 251 на Н. камара; Осъден е Р. К. да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със следните въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК : 1. Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те са непълни или съдържат различни изводи от тези на въззивния съд. Въпросът е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба за отсъствие на мотиви към въззивното решение, а достъпът до касационен контрол е аргументиран с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и твърдения, че при постановяване на решението въззивният съд се е отклонил от задължителната и от константната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и в решение № 481/10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г.; 2. Допустимо ли е събирането на гласни доказателствени средства за опровергаване съдържанието на официални удостоверителни документи. Касаторът сочи, че при преценката за допустимост на свидетелските показания, ангажирани от насрещната страна във връзка с оспорването на разписката за връчване на нотариална покана за проведеното на 20.08.2009 г. общо събрание, не е съобразена установената в процесуалния закон забрана за опровергаване истинността на официален удостоверителен документ чрез показания на свидетели. Позовава се на основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, подкрепено с представени решения и определения по чл.288 от ГПК на ВКС.; 3. Допустимо ли е при наличие на специална уредба в Част VІ от ГПК на съставянето и връчването на нотариални покани и при липса на изрична препращаща норма в процесуалния закон да се прилага препращаща норма – чл.50, от материалния устройствен Закон за нотариусите и нотариалната дейност, която препраща към реда за връчване на съдебни книжа по чл.37-55 от ГПК; Възможно ли е връчването на покани по чл.139, ал.1 от ТЗ за провеждане на общо събрание в търговско дружество да става по реда на чл.47 от ГПК и ако е възможно, следва ли уведомлението да притежава всички реквизити по чл.47 от ГПК; От кога тече 7-дневният срок по чл.139, ал.1 от ТЗ при връчване на покана за събранието по реда на чл.47 от ГПК. По отношение на тези въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, мотивирано с тяхната значимост за търговския оборот и за развитието на правото.; 4. Доказано ли е оспорването на истинността на документ по чл.193 и чл.194 от ГПК при наличие на два официални удостоверителни документа – разписка за връчена при условията на отказ нотариална покана и уведомление по чл.47 от ГПК, издадени от едно и също длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия. Според касатора, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в[населено място] не заявява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решение състав на П. апелативен съд е потвърдил постановеното от К. окръжен съд решение по т. д. № 282/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. К. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците в ответното дружество решения от 20.08.2009 г. за освобождаване на ищеца като управител на дружеството и за отправяне на писмено предупреждение за изключването му като съдружник и е признато за недоказано оспорването на истинността на разписка от 03.08.2009 г. за връчена при отказ нотариална покана за събранието, поддържано във връзка с релевираното в исковата молба основание на иска – нарушение на чл.139, ал.1 от ТЗ и на чл.26, ал.1 от дружествения договор на [фирма] при свикване на събранието. Потвърждаването на първоинстанционното решение е мотивирано с разпоредбата на чл.272 от ГПК като е препратено към изложените от първостепенния съд мотиви за неоснователност на иска и на оспорването на разписката. Единственото самостоятелно съображение, с което въззивната инстанция е аргументирала крайния си извод по съществото на спора, е че връчването на нотариалната покана за общото събрание на ищеца при отказ, удостоверен по реда на чл.44, ал.1 от ГПК в разписката от 03.08.2009 г., се потвърждава и от представеното с исковата молба уведомление по чл.47 от ГПК с дата 03.08.2009 г., доказващо спазване на предвидените в закона и в дружествения договор изисквания за свикване на събранието.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от П. апелативен съд решение по поставения в п.1 от изложението процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл.272 от ГПК във въззивното производство. Посоченият въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и тъй като при разрешаването му въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС /т.19/ и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС по приложението на чл.272 от ГПК – напр. решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о. и решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о., са осъществени предвидените в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК предпоставки за достъп до касационен контрол. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не следва да се обсъжда алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, подкрепено с решение № 481/10.04.2003 г. по гр. д. № 1521/2003 г. на ВКС.
Значим за изхода на делото е и първият подвъпрос по п.3 – за приложимостта на нормите на чл.37 – чл.55 от ГПК към процедурата за връчване на нотариални покани за провеждане на общо събрание на съдружниците в търговско дружество. Въззивният съд, чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, е приел за валидно връчена при условията на оформен по реда на чл.44, ал.1 от ГПК отказ отправената до ищеца – касатор нотариална покана за общото събрание на 20.08.2009 г., признавайки по този начин приложимостта на установените в чл.44 от ГПК правила към връчването на нотариални покани със съдържанието по чл.139, ал.1 от ТЗ. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно, тъй като по отношение на посочения въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Приложимостта на разпоредбите на чл.37 – чл.55 от ГПК към реда за връчване на нотариални покани е предмет на ясна правна уредба – чл.50 от ЗННД, която не се нуждае от изправително тълкуване и по която съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС. При действието на чл.290 от ГПК от 2007 г. е създадена и задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решение № 196 от 17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на ІІ т. о., в която е прието, че връчването на покана по чл.139, ал.1 от ТЗ може да се извърши и чрез нотариус, включително при условията на отказ, стига да са спазени изискванията за лично връчване на съдружника. При тези обстоятелства произнасянето по въведения процесуалноправен въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването за допускане на касационно обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Що се отнася до останалите въпроси, свързани с приложимостта на процедурата по чл.47 от ГПК към връчването на покани по чл.139, ал.1 от ТЗ, същите не са определящи за очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, доколкото водещият решаващ извод на въззивната инстанция за отхвърляне на иска по чл.74, ал.1 от ТЗ е за надлежно връчена при условията на отказ по чл.44, ал.1 от ГПК нотариална покана до ищеца – касатор за провеждане на общото събрание.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по повод формулираните в п.2 и п.4 въпроси – за допустимостта да се опровергава съдържанието на официален удостоверителен документ със свидетелски показания и за доказаността на проведеното от касатора оспорване на разписката от 03.08.2009 г., удостоверяваща връчването при отказ на нотариалната покана по чл.139, ал.1 от ТЗ. Макар да са подведени под общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, тези въпроси са относими изцяло към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, тъй като предпоставят проверка на правилността на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, която не може да бъде извършена в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Като значими за правилността на решението, а не за достъпа до касационен контрол, въпросите следва да бъдат разгледани в производството по чл.290 от ГПК, без да се обсъждат поддържаните във връзка с тях основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 455/10.05.2010 г., постановено по в. гр. д. № 294/2010 г. на П. апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Р. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15.00 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :