Определение №258 от 40085 по ч.пр. дело №234/234 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 258
 
София,  29.04. 2009 година
 
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 234/2009 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Е. Т. К. , Л. , А. , чрез а. С, срещу постановеното от Варненски апелативен съд определение № 28 от 22.01.2009 г. по в. ч. д. № 541/2008 г. С атакуваното определение е прекратено производството по същото дело, образувано по частна жалба на М. Е. Т. К. , Л. , А. срещу определение № 1* от 02.10.2008 г. по ч. т. д. № 912/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отказано допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез задържане на М. кораб „Л”, IMO № 8* собственост на У. Д. К. К. /Украинско Д. П. /, Измаил, Украйна.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на Варненски апелативен съд е неправилно, като счита, че не съществува процесуална пречка да бъдат образувани паралелни обезпечителни производства за обезпечаването на един и същ иск.
В изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е развил доводи и във връзка с допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, като твърди, че е налице визираното в чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК основание.
Ответникът – У. Д. П. , Измаил, Украйна – оспорва допустимостта и основателността на частната жалба по съображения, подробно изложени в молба от 19.03.2009 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал.2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обвързано с предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да прекрати производството по в. ч. д. № 541/2008 г., образувано по частна жалба на М. Е. Т. К. , Л. , А. срещу определение № 1* от 02.10.2008 г. по ч. т. д. № 912/2008 г. на Варненски окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че липсва правен интерес от продължаване на това производство. Този извод е направен с оглед съдържащите се по делото данни, че след постановяване на обжалваното първоинстанционно определение, с което е отказано допускане на исканото обезпечение, молителят е подал нова молба за допускане на същото обезпечение пред Варненски окръжен съд, по която обезпечението е било допуснато с определение от 22.10.2008 г. по ч. т. д. № 985/2008 г., потвърдено от Варненски апелативен съд.
Обжалваното определение е правилно.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че в случая липсва правен интерес от продължаване на производството по обжалване на определение № 1* от 02.10.2008 г. по ч. т. д. № 912/2008 г. на Варненски окръжен съд, като е съобразил факта, че по същото искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск вече е налице произнасяне с влязло в сила определение от друг състав на Варненски окръжен съд.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че не съществува процесуална пречка за едновременно водене на паралелни обезпечителни производства. Вярно е, че разпоредбата на чл. 397, ал. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, предвижда възможност да бъдат допуснати няколко обезпечения до размера на цената на иска. В случая обаче посочената хипотеза не е налице. Подадените от М. Е. Т. К. , Л. , А. две молби до Варненски окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск са напълно идентични – в тях се съдържат едни и същи обстоятелства; касаят един и същ арбитражен иск /като вид и като цена/ и една и съща обезпечителна мярка – задържане на М. кораб „Л”. Наистина, с постановеното определение № 1* от 22.10.2008 г. по ч. т. д. № 985/2008 г., образувано по молба вх. № 41157/22.10.2008 г., съдът е допуснал обезпечение на иска чрез задържане на М. кораб „Л”, като е приел за вероятно основателна претенцията само за част от претендираните суми /за сумата 32 891 щ. д./ и е счел за вероятно неоснователна претенцията за останалата част до пълния размер /510 685 щ. д./. Доколкото обаче молителят не е обжалвал посоченото определение, същото е влязло в сила. Поради това, въпросът за правилността на частичния отказ е преклудиран и не може да бъде пререшаван, включително и чрез обжалване на определение № 1* от 02.10.2008 г. по ч. т. д. № 912/2008 г. /образувано по първата молба вх. № 3* от 01.10.2008 г./, независимо, че мотивите за отказ да бъде допуснато обезпечение в този акт са различни от мотивите за частичния отказ в определение № 1* от 22.10.2008 г.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от продължаване на производството по ч. в. д. № 541/2008 г. на Варненски апелативен съд е правилен.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 22.01.2009 г. по в. ч. д. № 541/2008 г. на Варненски апелативен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: