4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 21.04. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 991/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. от[населено място] – чрез процесуалния му представител адв. Р. К., срещу решение № 323 от 23.06.2010 г. по в. гр. д. № 444/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 94 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 432/2009 г. на Пазарджишки районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Д. И. Р. в качеството на [фирма] сумата 3 750 лв., представляваща неплатена продажна цена по фактура № 4/28.11.2003 г., ведно със законната лихва от 28.11.2008 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 370 лв., като са присъдени разноски за въззивното производство на ищеца – едноличен търговец в размер на 200 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и прави искане за неговата отмяна. Като необосновани и незаконосъобразни определя изводите на въззивния съд за обвързаност на страните от договор за търговска продажба, оформен с представена по делото данъчна фактура. Твърди, че при формиране на становището си по съществото на спора съдът не е съобразил заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което фактурата не носи негов подпис. Излага съображения за неправилност и на възприетото от въззивната инстанция разрешение относно възражението за недължимост на претендираната с иска продажна цена поради наличие на валидно учреден в полза на ищеца – продавач залог на лек автомобил.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с неправилността на въззивното решение, произтичаща от нарушение на материалния закон – чл.301 от ТЗ, при произнасянето по въпроса сключен ли е между страните договор за търговска продажба на стоки и от необосноваността на изводите за липса на учреден залог, обезпечаващ задължението на касатора за плащане на цена по продажбената сделка. Като основание за достъп до касационно обжалване е посочено това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да са изложени аргументи в негова подкрепа.
Ответникът по касация Д. И. Р. в качеството на [фирма] от[населено място] махала, обл. Сливен, не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пазарджишки окръжен съд по гр. д. № 432/2009 г., с което касаторът Н. К. е осъден на основание чл.327, ал.1 от ТЗ да заплати на ищеца Д. Р. в качеството на [фирма] сумата 3 750 лв., представляваща неплатена цена на закупени стоки /1 500 кг. риба/ по данъчна фактура № 4/28.11.2003 г., решаващият състав на Пазарджишки окръжен съд е приел за установено, че между страните е сключен договор за търговска продажба със съдържание, отразено във фактурата, и че ответникът – купувач не е изпълнил произтичащото от договора задължение да заплати на ищеца – продавач цената на закупените стоки в размер на исковата сума. Изводът за възникване на договорно правоотношение е аргументиран на първо място с представените от ищеца покани, с които ответникът е поканен да заплати дължимата цена на получените стоки по издадената във връзка с продажбата фактура. Обосновано е становище, че с оглед разпоредбата на чл.301 от ТЗ неподписването на фактурата от купувача е ирелевантно за възникването на договорното правоотношение и на спорното вземане, тъй като купувачът не е възразил срещу продажбата непосредствено след узнаване на фактурата и на обективираните в нея обстоятелства. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за сключване на договора за продажба е изведен от депозираните по реда на чл.145, ал.1 във вр. с чл.377 от ГПК обяснения на ответника, който е заявил пред съда, че макар да не е подписвал фактурата, не отрича получаването на количеството риба, отразено в съдържанието й, както и вписаната цена на получената стока. За недоказано е прието твърдението на ответника, че задължението му към ищеца за плащане на цената на закупената риба е обезпечено със залог на собствения му лек автомобил. Наред с това е прието, че дори да е учреден, залогът не освобождава купувача от изпълнение на обезпеченото задължение и не е равнозначен на погасяване на дълга.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на установената в чл.280, ал.1 от ГПК обща предпоставка за достъп до касационен контрол.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, обжалваното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този правен въпрос, който е от значение за формиране на решаващата воля на съда по спорния предмет на делото, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Евентуалните грешки на въззивния съд при анализа на доказателствата, установяването на релевантните за спора факти и прилагането на материалния закон са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на проверка при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК, не и към предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване, с които се изчерпва производството по чл.288 от ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е проведено ясно разграничение между двете групи основания – тези по чл.280, ал.1 от ГПК и другите по чл.281, т.3 от ГПК, като е посочено, че въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол по съображения, касаещи неговата правилност.
В конкретния случай касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК единствено и само с неправилността на атакуваното въззивно решение. Общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК е отъждествена с релевираните пороци на решението, изразяващи се в нарушение на материалния закон – чл.301 от ТЗ, и необоснованост на фактическите констатации на решаващата съдебна инстанция за липса на сключен между страните договор за залог, обезпечаващ претендираното с иска по чл.327, ал.1 от ТЗ парично вземане. Като относими към правилността на въззивното решение незаконосъобразността и необосноваността съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които са извън обхвата на проверка в производството по чл.288 от ГПК и касационен контрол по повод на тях не може да бъде допуснат.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда бланкетно посочената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 444/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 323 от 23.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 444/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :