5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 08.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4359/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. М. П. срещу въззивно решение № 246/01.07.2019 г. по в. гр. д. № 175/2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 5/11.01.2019 г. по гр. д. № 129/2018 г. на Ихтимански районен съд, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. М. П., родено на 22.02.2012 г., са предоставени на майката А. Д. Д., при която е определено и местоживеенето на детето, като е определен режим на лични отношения с бащата М. П. и той е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 150 лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба е редовна и допустима. В жалбата са изложени доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствата по делото и обсъждането на доводите и възраженията на страните. Поддържа се, че преценката на релевантните за спора обстоятелства е извършена в нарушение на принципните постановки на ППВС № 1/1974 г. и установената съдебна практика, като не е бил изследван в достатъчна степен родителският капацитет на всяка от страните. Оспорва се и изводът, че извеждането на детето от постоянната му среда, създадена от бащата, не би имало негативно отражение върху развитието му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно: задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно във взаимната им връзка, като формулира самостоятелни фактически и правни изводи, както и да се произнесе по всички твърдения, възражения и доводи на страните и да изложи собствени мотиви; относно задължението на съда да следи служебно за най-добрия интерес на детето и сам да събира доказателства с оглед съблюдаването му; относно критериите, от които съдът следва да се ръководи при предоставяне упражняването на родителските права; относно правното значение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време; относно пригодността на майката да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето в по-ниска възраст.
В отговор А. Д. възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебни разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че от месец август 2016 г. страните са във фактическа раздяла, като майката се е установила да живее в [населено място], а бащата живее с детето в бившия семеен дом на страните в [населено място]. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет, желание и обективни възможности да отглеждат детето, като липсват данни за отрицателно поведение на който и да било от двамата родители или за наличието на други обстоятелства, които биха имали неблагоприятно отражение върху правилното възпитание и развитие на детето. Отчетено е, че и двамата родители разполагат с възможност да осигурят адекватни на нуждите на детето битови и материални условия за отглеждането му, както и да разчитат на подкрепа от близките си. Прието е, че причините за раздялата на родителите биха имали значение, само в случай че раздяла е резултат на укоримо поведение на единия от тях, което е несъвместимо с интереса на детето, каквото в случая не е установено. За недоказани са приети твърденията на ищцата за прояви на агресия от страна на ответника спрямо нея и за употреба на забранени вещества, както и твърденията на ответника за безотговорно поведение от страна на ищцата и дистанциране от детето. Не са установени и обстоятелства относно конкретно поведение на някоя от страните по време на съвместния им живот, което поведение да компрометира моралния им облик и родителския им капацитет.
Установено е, че детето е високо интелигентно за възрастта си; че е силно привързано и към двамата си родители и иска да живее и с двамата; че е момиченце в предпубертетна възраст, свързана с физическо, психическо и емоционално съзряване, поради което постоянният и пълноценен контакт с майката е изключително важен за неговото нормално развитие и възпитание. При тези данни, предвид установените по делото добри родителски качества на майката, възможностите ? да осигури подходящи условия за отглеждането на малолетната Б. и силната емоционална връзка между двете, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че упражняването на родителските права от майката е в интерес на детето. Прието е, че в случая не са налице предпоставки за възникване на непреодолими негативни последици за психоемоционалното състояние на детето поради промяната на местоживеенето, предвид констатираните високи интелектуални възможности и психическия му потенциал, както и с оглед лесната приспособимост на децата в тази възраст към нови условия. Във връзка с определения от районния съд режим на лични контакти е посочено, че същият осигурява възможност за пълноценен контакт на детето с неговия баща.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно задължението на съда да обсъди в мотивите си всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, като изложи собствени мотиви. Съгласно установената съдебна практика, включително приложените р. № 554-2012-IVГО, р. № 194-2013-IVГО и р. № 294-2015-IVГО, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Възприел е изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви както по доводите за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата, така и по доводите за допуснати нарушения на материалния закон във връзка с преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права.
Въпросът относно задължението на съда да следи служебно за най-добрия интерес на детето и сам да събира доказателства с оглед съблюдаването му също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС (ТР № 1-2013-ОСГТК), съгласно която при спор за родителски права съдът съобразява факти и допуска доказателства и служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните, тъй като в това производство водещ е интересът на детето. В съответствие с установената практика, с оглед защита интересите на малолетното дете, съдът е допуснал представените от въззивника доказателства, сред които и педагогическа характеристика на детето, ценена наред с останалите доказателства по делото.
Въпросът относно критериите, от които съдът следва да се ръководи при предоставяне упражняването на родителските права също е разрешен в съответствие със съдебната практика, трайно и задължително установена още с ППВС № 1/1974 г., съгласно която при определяне на мерките относно родителските права, съдът следва да вземе предвид следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, моралния им лик, грижите и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата, пола и възрастта им, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и материални условия на живот. Окръжният съд е обсъдил фактите, установяващи, че и двамата родители притежават качества за отглеждане и възпитание на детето; че и двамата разполагат с добри условия за отглеждането му, както и с възможност да бъдат подпомагани от своите близки. Отчел е пола и спецификите на възрастта на детето, силната емоционалната привързаност на детето към майката, както и че връзката между детето и бащата ще остане съхранена благодарение на определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти, т. е. ценени са всички обстоятелства, определящи най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗакрД.
Предвид изложеното, не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът относно правното значение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време. Произнасяйки се относно упражняването на родителските права, изхождайки от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските да бъде предоставено на майката, като не се очакват неблагоприятни последици от промяната на местоживеенето поради ниската възраст на детето и силната емоционална връзка с този родител.
Последният поставен от касатора въпрос относно пригодността на майката да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето в по-ниска възраст не формира обща предпоставка за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият съставлява по същество оплакване на страната за неправилност на изводите на въззивния съд, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 800 лв., съставляващи разноски изплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.10.2019 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 246/01.07.2019 г. по в. гр. д. № 175/2019 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА М. М. П. да заплати на А. Д. Д. сумата 800 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: