О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 27.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр. д.№ 216 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 122 ГПК.
Повдигнат е от Врачански окръжен съд спор за подсъдност със Софийски апелативен съд досежно разглеждането на гр.д. № 328/2010г. по описа на Софийски апелативен съд, респ. гр.д. № 925/2001г. по описа на Врачански окръжен съд.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по разрешаването на спора за подсъдност, установи следното:
Пред Врачански окръжен съд е образувано гр.д. № 925/2001г. по искова молба на З. А. М. лично и като пълномощник на А. А. А., В. Е. Н. и Е. Е. Н. против [фирма]. Четиримата ищци са предявили иска като съсобственици на недвижим имот, за който е сключен договор за наем с ответника, като договорът не е влязъл в сила, а ответникът държи имота. Предявените искове са по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване. По реда на чл. 117, ал.4 ГПК/отм./ като ответници са конституирани [фирма] и ЕТ „В.-В. В.. С определение от съдебно заседание на 05.03.2001г. В. Е. Н. е заличен като ищец по искане на предявилата от негово име иска З. М.. По делото е постановено решение на 16.02.2002г. за уважаване на претенциите на З. М., Е. Е. Н. и А. А. А.. Въззивна жалба е подадена от ответниците по иска, както и от З. М. лично и като пълномощник на В. Е. Н.. В последната се поддържа, че ищците са необходими другари, че производството спрямо В. неправилно е прекратено и определението за прекратяване не му е съобщено. Въззивният съд е образувал гр.д. № 2297/2002г. и с определение от 14.03.2003г. е върнал жалбата на В. Н.. Впоследствие е постановил решение от 24.07.2003г. по жалба на ответниците по иска. Постановил е и решение от 16.01.2008г. по чл. 192, ал.2 и чл. 193 ГПК/отм./за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване. Касационна жалба е подадена от З. М. лично и като пълномощник на Е. Н., А. А. и В. Н.. Върховният касационен съд с решение № 45 от 10.05.2010г. по гр.д. № 459/2009г. на І г.о. е отменил въззивното решение, както и решенията за поправка на явна фактическа грешка и допълване и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В мотивите е приел, че е допуснато нарушение на чл. 172, ал.2 ГПК/отм./ като съдът е заличил В. Н. като ищец и не му е съобщил това определение, поради което не му е дадена възможност да обжалва както това определение, така и постановеното решение.
След връщането на делото в Софийски апелативен съд е образувано гр.д. № 328/2010г., което с определение от 01.11.2010г. съдът е прекратил като е приел, че подадената от В. Н. въззивна жалба следва да бъде разгледана като искане за допълване на решението и компетентен да се произнесе по него е първоинстанционния съд. В мотивите е посочил, че първата инстанция следва да предприеме действия по изпращане на съобщение до В. Н. за определението за прекратяване и едва след това да прецени следва ли да се допълва решението.
Врачански окръжен съд, действащ като първа инстанция, е съобщил определението за прекратяване на В. Н.; то е било обжалвано от него и отменено от Софийски апелативен съд с определение № 1040 от 02.06.2011г. по ч.гр.д.№ 1684/2011г. След това първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито заседание; събрал е нови доказателства по искане на В. Н. и е дал ход на делото по същество. С определение от 27.04.2012г. Врачански окръжен съд е отменил определението за даване ход на делото по същество; отказал е да образува производство по чл. 193, ал.1 ГПК/отм./ и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски апелативен съд. В мотивите си е изтъкнал, че ищците като съсобственици са необходими другари по иска; В. Н. не е загубил качеството си на ищец към момента на постановяване на решението на първата инстанция и затова следва да се приложат указанията в ТРОСГК № 1 от 04.01.2001г. по тълк.гр.д. № 1/2000г., т.17, където се приема, че при постановено първоинстанционно решение без участие на необходим другар, то този другар следва да се конституира от въззивната инстанция, да се повторят процесуалните действия, извършени без негово участие и делото да се реши по същество.
Настоящият състав счита, че в случая не се касае до същинска препирня за подсъдност по смисъла на чл. 122 ГПК, в която да се реши дали делото е родово или местно подсъдно на един или друг съд, а до спор между двете инстанции за това коя от тях да извърши следващите се процесуални действия по разглеждането на спора след отменителното решение на ВКС, предвид констатираните процесуални нарушения, свързани с участието в процеса на ищеца В. Н..
Въз основа на изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на ТРОСГК 1/2000г., т.17, сочена от Врачански окръжен съд, тъй като не става въпрос за неучастие в процеса на необходим другар и конституирането му за първи път пред въззивната инстанция, а до допуснато процесуално нарушение при прекратяване на производството от първоинстанционния съд, довело до липса на решение спрямо един от първоначалните ищци. Вярно е, че с отменителното решение на Върховния касационен съд делото е върнато на въззивния съд и това е извършено в съответствие с правомощията на касационната инстанция по чл. 218ж, ал.1 ГПК/отм./. Въззивният съд обаче е установил, както е прието и в мотивите на касационния съд, че определението за прекратяване на производството спрямо В. Н. не е влязло в сила и е приел подадената от него въззивна жалба като искане за допълване на решението с произнасяне и по неговия иск. Именно затова Софийски апелативен съд е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на първоинстанционния съд за съобщаване на определението за прекратяване и евентуално за произнасяне по искането за допълване на решението. Врачански окръжен съд, след като е съобщил определението на Н. и след отмяната му е събрал поисканите от него нови доказателства, е следвало да се произнесе по допълването на решението като разгледа и иска на В. Н.. Отделно следва да се посочи, че въззивният съд е в невъзможност да се произнесе по жалбата на В. Н., тъй като подадената такава е била върната и определението за връщане не е обжалвано. Именно затова пътят за защита правата на Н. е чрез допълване на първоинстанционното решение. Решението по допълване ще подлежи на обжалване пред въззивния съд, който заедно с него следва да се произнесе отново и по първоначалните въззивни жалби предвид цялостната отмяна на постановеното въззивно решение и решенията за отстраняване на явни фактически грешки в него и допълването му.
Ето защо така повдигнатия спор за подсъдност между двете инстанции следва да се разреши като делото се изпрати за разглеждане на първоинстанционния съд – Врачански окръжен съд в съответствие с дадените от въззивния съд указания.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА делото на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията на Софийски апелативен съд в определение № 1716 от 01.11.2010г. по гр.д. № 328/2010г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: