4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№265
София.21.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 958/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], представлявано от управителя П. Мадел, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 531 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 19/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 40 от 26.05.2009 г. по гр.д.№ 159/2008 г. на Окръжен съд – Хасково, с което, по предявения от П. З. Н. иск по чл.29, ал.1, предл. 3 ЗТР, е прието за установено по отношение на дружеството, че вписаните в търговския регистър обстоятелства относно прехвърляне на 10 дружествени дяла, всеки от 100 лв., на обща стойност 1 000 лв. от П. Н. на Йенс Герд Мадел и прехвърляне на 15 дружествени дяла, всеки от 100 лв., на обща стойност 1 500 лв. от П. Н. на П. Мадел, не съществуват.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск. Съображенията на касатора са основани на твърденията, че липсва правен интерес за ищеца от предявяването на иск по чл.537, ал.2 ГПК за установяване на пороци при вписване на промени в обстоятелствата, въз основа на решения на общото събрание на дружеството, проведено след напускането на съдружника Н.. В жалбата се поддържат и основания за неправилност на въззивния съдебен акт, с искане за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с правния интерес от завеждането на установителния иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване несъществуването на вписаните в търговския регистър обстоятелства – прехвърляне на дружествените дялове на ищеца, на останалите двама съдружника, след прекратяване на членствените права на ищеца по негова молба и предвид законово предвидената последица от прекратяването на членството и вписването в регистъра. Твърди се, че решението по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 515/20.03.2002 г., V г.о., Р. № 1091/01.07.2003 г., V г.о., Р. № 10/28.01.2004 г., ІІ т.о. , ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК, Р. № 480 по гр.д.№ 1747/2000 г. Алтернативно се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид сравнително новите разпоредби на ЗТР и необходимостта от правилното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация – П. З. Н., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че в изложението не са формулирани значими за делото правни въпроси, а по посочения в жалбата въпрос, свързан с допустимостта на иска, разпоредбата н чл.280, ал.1, т.3 ГПК е цитирана бланкетно. Поотделно са коментирани всяко едно от решенията, на които се позовава дружеството – касатор, с извод за тяхната неотносимост поради липсва на сходство или идентичност на делата. Заявено е и становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на иска по чл. 29 ЗТР, въззивният съд е приел, че за ищеца съществува несъмнен правен интерес от предявяване на иска за установяване несъществуването на две обстоятелства, вписани в Търговския регистър, по партидата на ответното дружество: прехвърлянето на негови дялове от капитала на [фирма] на лицата Йенс Мадел и П. Мадел. Този извод е основан на съображения, свързани с правото на вземане по чл.125, ал.3 ТЗ само за бивш съдружник, който е прекратил участието си в дружеството на основанията по чл.125 ТЗ, съответно за липсата на такова право за съдружник, който е прехвърлил дяловете си от капитала. Решаващият съдебен състав е отчел липсата на спор между страните, че прехвърлителни сделки между ищеца и посочените в регистъра приобретатели на неговите дялове, изобщо не са сключвани. Констатирано е, че такова прехвърляне не може да бъде осъществено само чрез решение на общото събрание. С оглед на извода, че с първоинстанционното решение е даден законосъобразен отговор на спора, на основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на Окръжен съд – Хасково.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Във връзка с твърденията на касатора за липсата на правен интерес от предявения от ищеца иск с правна квалификация чл.29, ал.1, предл.3 от Закона за търговския регистър/ а не чл.537, ал.2 ГПК, както е посочено в жалбата/, обосновани с вписването на обстоятелства въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, прието след напускането на ищеца, не може да се приеме, че в случая съществува вероятност за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим установителен иск. Липсват данни, от които да се направи извод за произнасяне по съществото на спора при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за надлежната защита на ищеца П. Н. срещу вписването в търговския регистър. В тази насока следва да се вземат предвид установените по категоричен начин обстоятелства, свързани с доброволно прекратяване участието на ищеца/сега ответник по касация/ в дружеството, пораждащо предвидените в чл.127, вр. с чл.125, ал.3 ТЗ имуществени последици, както и липсата на договори с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на дяловете на ищеца от капитала на [фирма] на останалите двама съдружника. Липсата на такива прехвърлителни сделки, подлежащи на вписване в търговския регистър/ чл.129, ал.2 ТЗ/ и извършеното вписване в търговския регистър, по партидата на [фирма], на несъществуващи обстоятелства, изразяващи се в прехвърляне на дружествени дялове с прехвърлител П. Н. и правоприемници Йенс Мадел и П. Мадел, и то въз основа на представен протокол от ОС от 18.07.2008 г., е мотивирало въззивната инстанция при преценката за наличието на правен интерес от провеждане на защитата срещу вписването. В случая липсват данни, въз основа на които би могъл да се направи извод за отклоняване от задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК.
Що се отнася до въпросите, свързани с уреждането на имуществените отношения с напусналия съдружник, като последица от прекратяване на членствените правоотношения с дружеството, те не могат да се приемат като обуславящи изхода на делото. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, за да е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо съответният правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд да е обусловил изхода на спора. В случая, липсва произнасяне по облигационните отношения между напусналия съдружник и дружеството, а и това е извън предмета на делото. Правото на съдружника ищец по чл.127, вр. с чл.125, ал.3 ТЗ е разгледано само във връзка с твърдяния от ищеца правен интерес от търсената защита.
Останалите доводи касаят съществото на спора и поддържаните основания за касационно обжалване, които не могат да се разглеждат в настоящото производство, тъй като не съществува идентичност между основанията за достъп до касация и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл е и цитираното по-горе тълкувателно решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 531 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 19/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: