Определение №269 от 16.3.2015 по гр. дело №6480/6480 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 269

София, 16.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари ……………………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря………………………………..….…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 6480/2014 година.

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 133 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 233/2014 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 246 от 11.04.2014 г. по гр. д. № 3567/2013 г. на Ямболския районен съд, като са уважени искове на М. Д. В. от [населено място] срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Касаторът твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата М. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. С. от АК – С. поддържа, че решението на
Ямболския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 340 лв. разноски за касационното производство съобразно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е преместване на звено от предприятието, в случай че се преместват машини и оборудване от един и същи вид, „К.”, които произвеждат различни електрически инсталации за два отделни проекта „Форд” и „Рено”, предназначени за две абсолютно различни марки за автомобили, респективно „Рено” и „Форд”, заедно с работещите на тях работници? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение на СРС от 23.08.2013 г. по гр. д. № 20573 по описа за 2013 г.
2. След като към момента на преместване на машините, оборудването и работниците по проекта „Форд” в [населено място], ищецът е работил на „К.” машина, произвеждаща електрически инсталации за „Форд”, може ли да се приеме, че същият работи по проекта „Форд” и принадлежи към машината, която произвежда електрически инсталации за „Форд” и следва ли да бъде преместен? По въпроса решението на въззивния съд противоречи на решение № 885 от 27.06.2000 г. на ІІІ г.о. Позовава се на решение № 885 ат 27.06.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно елементите от фактическия състав на чл.328, ал.1, т.7 КТ.
Ищецът М. Д. В. от [населено място] е работил в [фирма], [населено място], като „машинен оператор” и е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ – поради преместване на поделение на предприятието в друго населено място и отказ на работника да се премести в него /от [населено място] в [населено място]/. Исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени, тъй като работодателят не е доказал, че е налице обособено звено, в което работникът е полагал своя труд, и това обособено звено е преместено в друго населено място. При тези мотиви на съдилищата първите два въпроса на касатора, макар и фактически, са от значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси съответстват на закона и на практиката на ВКС, отразена в решение № 885 от 27.06.2000 г. на ІІІ ГО на ВКС. По принцип работодателят няма право едностранно да променя клаузите на трудовия договор, включително и уговореното работно място. По изключение, когато производствена необходимост налага цялото предприятие или негово поделение да бъде преместено, работодателят може да прекрати трудовия договор, ако работникът или служителят откаже да последва предприятието или поделението. Когато се касае за работник или служител в поделение, работодателят трябва да установи, че наистина се касае за организационно, техническо и производствено обособяване на определена дейност. Работникът или служителят трябва да е полагал труд в това обособено звено, което налага той също да последва преместването на дейността. По делото работодателят не е представил доказателства за такова обособяване на отделно поделение, което след това е било преместено от Я. в С.. Обстоятелството, че се произвеждат кабели за електрически инсталации на различни по марка автомобили не е достатъчно за доказване наличието на обособено звено на предприятието. След като кабелите се изработват от едни и същи машини, работодателят е следвало да установи, че въпреки това производството на кабели за автомобили „Форд” е било обособено и разделено от производството на кабели за автомобили „Рено”. В този смисъл са само твърденията на работодателя, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Следователно касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по зададените въпроси не следва да се допуска. По тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване и на основание т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като касаторът не е представил към изложението си решението на СРС от 23.08.2013 г. по гр. д. № 20573 по описа за 2013 г. и не може да се установи дали това решение е влязло в сила, нито неговото съдържание.
При този изход на спора касаторът дължи на на М. Д. В. от [населено място] сумата 340 лв. разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 133 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 233/2014 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. В. от [населено място] сумата 340/триста и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар