О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 269
София, 24.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари………….…………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1202/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. З. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 578 от 04.05.2011 година по гр.д. N 469/2011 година на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4607 от 28.12.10 г. по гр.д. № 8808/2009 г. на Варненския районен съд. С него е уважен иск на [фирма], [населено място], срещу касатора за сумата 11 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2006 г . по вина на ответника – иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК
Ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Р. от АК-В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани няколко въпроса, свързани със съотношението между договорната и деликтна отговорност, като напр. дали договорната отговорност изключва деликтнатасъдебен ред по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, 2/ Порочно ли е съдебно решение, постановено на дата, предхождаща съдебното заседание по същество на делото.”
По първия въпрос касаторът се позовава на Постановление №7/65 г. на ПлВС, Постановление № 1/53 г. на ПлВС и Постановление № 1/85 на ПлВС с твърдението, че необсъждането на прието доказателство или направен довод, е процесуално нарушение. Според него въззивният съд не е обсъдил сериозна част от доводите му, че е налице неизпълнение на договора. Освен че се касае до оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е по съществото спора, то е и неоснователно. Въззивният съд е изложил съображения защо липсва неизпълнение на сключения между страните договор за учредяване на вещни права и защо той не подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.
Представени са и решения на състави на ВКС, които не разкриват сходство с разглеждания случай. В тях не е разгледан съществения за делото въпрос дали развалянето на договор за учредяване на право на строеж и ползване може да се обоснове с неупражняването на правото на строеж в срока по чл.67 ЗС. В случая касаторът – ищец по делото, е въвел като единствено основание за неизпълнение на сключения между него като прехвърлител и А. М. И. като приобретател договор за учредяване на право на строеж и право на ползване, неупражняването на правата в срок и погасяването им по давност.
По поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не съществува неяснота или празнота в закона, нито установената съдебна практика се нуждае от промяна в поддържана от касатора насока. Такава нужда не се и обосновава.
По втория поставен въпрос липсва позоваване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, не е представена и практика на съдилищата. Независимо от това може да се поясни, че датата на съдебното решение /в случая годината на изготвянето му/ зависи от датата на обявяването му в срочната книга на съда. Ако датата върху акта има значение за някоя от страните, тя може да поиска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 03.01.2010 година по гр.д. N 528/2010 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.