О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 10.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 07.01., през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1469 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на „Съюз на българските журналисти/СБЖ/”СНЦ срещу определение № 4121 от 24.03.2017 г. по в.гр.д. дело №1289/ 16 г. на САС, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е отказано изменение на решение № 1000 на същия съд от 18.12.2017 г. по т.д. № 85/2016 г. в частта за разноските.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба „Български имоти корпорация”ЕООД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на ЧЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт . По същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата на пълномощника за изменение по реда на чл.248 ал.1 от ГПК на решение № 2239 на същия съд от 01.11.2017 г. по гр.д. № 85/2016 г. на САС в частта за разноските, съдът се е позовал на това, че при отхвърляне на иска изцяло, поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца , право на разноски има ответника-чл.78 ал.3 ГПК.
Настоящата инстанция напълно споделя изразеното становище, доколкото същото следва от разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК, изрично уреждаща правото на разноски в полза на ответника при отхвърляне на иска. Без значение е фактът, че вземането предмет на първоначалния иск е прието за съществуващо, при положение, че по възражение на ответника за прихващане, същото е погасено чрез съдебно такова, с постановяване на решението на съда, в последствие влязло в сила . Във всички случаи, ответникът не е станал причина за предявяване на иска, а в преценката на ищеца е било, дали да предяви иск, при насрещно негово задължение към ответника и наличие на правна възможност за възражение за прихващане от страна на последния, водеща до отхвърлянето на този иск като неоснователен, което води до отговорността за разноски спрямо ответника, в хипотезата на чл.78 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита обжалваното определение за правилно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4121 от 24.03.2017 г. по в.гр.д. дело №1289/ 16 г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.