О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
Гр. София, 03.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2075/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 761 от 03.04.2017 г. по т.д.№ 973/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 06.01.2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 с. по т.д. № 707/2016 г. за осъждане на Столична община да заплати на [фирма] сумата 33 259.18 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.367 ТЗ, представляваща незаплатена част от индексирана цена за извършена транспортна дейност за м.януари 2013 г. по основна градска автобусна линия № 74 от транспортната схема на СО по договор № РД-56-1074 от 24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.01.2016 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 11 607.77 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – мораторни лихви за забава.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на въззивната инстанция, че актуализация на цената на превоза настъпва автоматично, с оглед клаузата на чл.5 ал.3 от сключения между страните договор. Твърдят се и допуснати нарушения на чл.20 ЗЗД и на чл.63 ЗЗД. По съображенията в касационната жалба се претендира пълна, евентуално частична отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че материално-правният въпрос, на който е даден положителен отговор от САС е, че само и единствено на основание разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от договора е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация, като въпросът е относно приложението на чл.20 ЗЗД за тълкуване на спорната клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с влезли в сила решения на САС по т.д. № 434/2014 г. и по т.д. № 3367/2013 г. Изрично е формулиран и следният въпрос: Допустимо ли е след провеждане на конкурс, търг, обществена поръчка или друга процедура, определена с нормативен акт и гарантираща правилата на конкуренцията, договорите, сключени като резултат от тази процедура, да бъдат едностранно изменяни, без това да наруши принципа на чл.63 ал.1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения, в съответствие със закона.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпилите в срока за отговор две становища по основанията за допускане на касационно обжалване и по касационните оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните в производството, е приел следното: Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от сключения на 24.10.2007 г. договор за изпълнение на обществен превоз на пътници, цената на километър маршрутен пробег, определена при сключването на договора, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Клаузата обективира ясната и недвусмислено изразена воля на страните за автоматична ежегодна промяна на възнаграждението на изпълнителя, съобразно официално обявения от НСИ индекс на инфлацията за предходната календарна година, респ. за безусловно индексиране на възнаграждението на превозвача по посочения начин. Изведен е извод, че възнаграждението е определяемо въз основа на установен отнапред достоверен и обективен критерий, поради което няма необходимост от изрично изменение на договора посредством сключване на допълнително споразумение, съгласно чл.43 от същия. Посочено е, че клаузата на чл.43 от договора е относима към хипотезите на чл.5 ал.3 т.2 и т.3 /за промяна на цената в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 % и в случай на общо поскъпване на Г., гуми и резервни части, надвишаващо с 50 % стойностите за предходната календарна година/, но по гореизложените съображения не намира приложение в хипотезата на чл.5 ал.3 т.1 от договора.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция към 05.05.2017 г. – дата на постъпване на касационната жалба/ за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.20 ЗЗД, не попада в обхвата на основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, а е пряко относим към правилността на изводите на въззивния съд по спорното материално право. Тези изводи се изведени след извършено в съответствие със закона тълкуване на спорната договорна клауза и предвидените в нея основания за промяна на цената на километър маршрутен пробег, при зачитане волята на страните и целта на договора. Обосноваността им е извън обхвата на производството по селектиране на жалбите и би могла да се преценява само след евентуално допуснато касационно обжалване. Върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК е акцентирано и в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. От друга страна, начинът, по който е поставен този въпрос сочи, че той не се явява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Обективираното в решението становище на въззивния съд произтича от съдържанието на процесния договор, т.е. то е обусловено от конкретни факти, преценявани в рамките на възложената на въззивната инстанция правораздавателна функция по съществото на спорното право.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на жалбата, касаторът не обосновава и твърдяното противоречие с казуална практика. Приложените към жалбата влезли в сила въззивни решения имат различен предмет – цената за пробег за първата година на изпълнение на идентични договори, поради което и процесната клауза за индексиране на определената първоначална цена е неприложима.
Въпросът, свързан с приложението на чл.63 ал.1 ЗЗД, не е обуславящ за изхода на делото, тъй като решаващият въззивен състав не е формирал правна воля за едностранно изменение на процесния договор, нито относно това, дали се нарушава принципът за добросъвестност по чл.63 ал.1 ЗЗД от страна на дружеството – изпълнител.
С оглед неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 807.60 лв., съобразно представените с отговора на жалбата писмени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в този размер /с ДДС/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 761 от 03.04.2017 г. по т.д.№ 973/2017 г. на Апелативен съд – София, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 807.60 лева – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: