О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 08.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2575/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Т., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1661 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 580/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 7090 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 13495/2016 г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 21.06.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2016 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.52 ЗЗД и необоснованост на решението. К. жалбоподател твърди, че определеното от САС обезщетение не може да компенсира търпените от него неимуществени вреди, т.к. не са отчетени получените травматични увреждания и усложненията, установени от вещото лице д-р М..
В изложението за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.1 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът счита атакуваното въззивно решение за неправилно поради неговата очевидна неправилност и противоречие с чл.52 ЗЗД. Твърди, че присъденото обезщетение не кореспондира с характера и степента на търпените неимуществени вреди – не са взети предвид указанията в т.11 от ППВС № 4/1968 г. и е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 73/13.05.2014 г., ІІ т.о., с което е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв. за аналогични увреждания, настъпили при ПТП през 2007 год.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на травматични увреждания, настъпили при ПТП на 21.06.2016 г., периодът на пълното възстановяване, неговата възраст, причинените неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие, вкл. лимита на обезщетението за неимуществени вреди, е приел, че сумата от 30 000 лв. съставлява заместващо обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от противоправното поведение на делинквента И. Д.. Подробно е обсъдена и е възприета комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа на медицинската документация и личен преглед на ищеца, от д-р Б. Б. – ортопед травматолог и от д-р Х. М. – неврохирург, според която: в резултат на произшествието ищецът е получил компресивно счупване с фрагментация на преден ръб на 4-ти поясен прешлен; нискостепенни дискови протрузии между 3-ти и 4-ти поясни прешлени, без компресивен синдром, навяхване на дясната глезенна става и лекостепенна черепно-мозъчна травма. Навяхването на ставата е отшумяло за около 2-3 месеца, без негативни последствия, а счупването на прешлена е наложило амбулаторно лечение в продължение на 4-6 месеца, като срокът на пълното възстановяване на ищеца е от 10 до 12 месеца. Болките на ищеца са били с интензивен характер през първите 30 дни след произшествието и през периода на рехабилитацията, а в продължение на 3-4 месеца пострадалият е търпял неудобства в ежедневието поради невъзможност да натоварва гръбначния си стълб. Според вещите лица, ищецът е възстановен от получените увреждания, като констатацията за умерен дефицит на движенията на гръбначния стълб се дължи основно на придружаващото заболяване – болест на Б.. Съдът е взел предвид и обясненията на в.л. д-р М., дадени при изслушване на експертизата пред първата инстанция, според които дисковата протрузия наподобява дискова херния, но все още не е оформена като такава и съставлява деформация на междупрешления диск.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото.
Твърденията на касатора за наличие на предвиденото в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК самостоятелно основание за достъп до касация не могат да бъдат възприети. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на тази разпоредба, е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира от съда, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, касаторът е обосновал твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение с доводи, релевантни към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, но произнасянето по тези основания би могло да се реализира само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на общия критерий за допускане на обжалването. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. релевантният за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос не следва да се извежда от ВКС въз основа на оплакванията и доводите в касационната жалба и в изложението към нея, а липсата на такъв правен въпрос съставлява достатъчно основание за постановяване на отказ за достъп до касация.
Дори и да се приеме, че в случая е необходимо единствено уточняване/конкретизиране на въпроса относно критериите при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, то не би могло да се счете за доказан допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразявайки обективираната в мотивите към въззивното решаваща правна воля на съдебния състав на САС, не може да се приеме, че са налице данни за несъобразяване на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, чието съблюдаване се дължи от съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД, вкл. и отчитане на обществено-икономическите условия към момента на увреждането. Не са налице и данни за нарушаване на критерия за справедливост поради неотчитане на установени по делото конкретни факти, релевантни към претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Съпоставянето на присъденото от въззивния съд обезщетение на пострадалия ищец с присъдено по друго дело обезщетение, на друго пострадало при ПТП лице, не следва да бъде зачетено, т.к. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки казус обективно съществуващи обстоятелства. Поради това е недопустимо прякото съпоставяне на тези размери и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на законоустановения принцип за справедливост.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1661 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 580/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: