О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 21.06.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1484 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Столична община против определение № 292/13.02.2018г. по гр.д. № 529/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е допълнено решение № 562/19.12.2013г. по с.гр.д. като е осъден частният жалбоподател да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК на Д. Г. И. сумата от 2060лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се излагат съображения за недопустимост на обжалваното определение, тъй като решаващият съд е постановил съдебния акт повече от три години след постановяване на самото решение, което застрашавало правната сигурност и стабилитета на съдебния акт. Частният жалбоподател счита, че неправилно е определен и размерът на дължимите разноски, който е силно завишен с оглед на вида и сложността на спора. Иска се отмяна на обжалваното определение на въззивния съд и постановяване на друго за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. Г. И. и третото лице помагач [фирма] в подадените от тях писмени отговори изразяват становища за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 529/2013г. на СОС е приключило с решение № 562/19.12.2013г., с което след частична отмяна на решение № 15/12.03.2013г. по гр.д. № 552/2012г. на РС-Пирдоп Димитър Г. И. е бил осъден да заплати на Столична община сумата от 189,84лв., неустойка по чл.8, ал.5 от договор от 30.06.2004г. и е било потвърдено цитираното първоинстанционно решение в частта, с която е бил отхвърлен искът на Столична община срещу Д. Г. И. за сумата от 23 100лв., неустойка по чл.8, ал.4 от договор от 30.06.2004г. и частично е било обезсилено решението на ПРС в частта по чл.86, ал1 ЗЗД.
Въззиваемата страна Д. Г. И. е бил уведомен за решението на СОС на 13.01.2014г. и на 17.01.2014г. е подал молба по чл.248 ГПК за допълване на решението на СОС в частта за разноските.
Видно от протокола от последното по делото съдебно заседание по гр.д. № 229/2013г. на СОС Д. И. е поискал присъждане на разноски по спора, въззивникът Столична община не е изпратила представител в с.з. и не е изразила становище по искането за разноски, нито до приключване на делото пред СОС, нито в дадения срок от връчване на молбата по чл.248 ГПК.
Съобразно договор за правна защита и съдействие от 15.10.2013г., сключен между Д. И. и адв.Т., осъществила процесуалното представителство на страната пред СОС, уговореното адвокатско възнаграждение е било изплатено в брой.
Съставът на Първо отделение на ТК на ВКС, прави следните правни изводи:
Упражняването на правото на страна в процеса да иска допълване на съдебното решение, ако липсва произнасяне по искането й за разноски, е ограничено от закона със срок. Изрично законодателят в чл.248, ал.1 ГПК е разграничил два момента, от които започва да тече едномесечният преклузивен срок: ако решението е обжалваемо – от връчването му, тъй като от този момент по правилата на чл.259, ал.1 ГПК и чл.283 ГПК започва да тече „срокът за обжалване“ или ако решението е необжалваемо- от постановяването му тъй като окончателните решения влизат в сила в деня на постановяването им. Следователно от значение за спазване на преклузивния срок е кога страната е сезирала съда с искане по чл.248 ГПК, а не кога след това съдът се е произнесъл по молбата. В случая молбата по чл.248 ГПК е била депозирана три дни след получаване на съобщението по чл.259, ал.1 ГПК за връчване на копие от въззивното решение, т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК Д. И., явяващ се въззиваема страна по гр.д. № 529/2013г. на СОС, има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на Столична община. Последните се възлагат от закона в тежест на въззивника, който с неоснователната си въззивна жалба е причинил намаляване на имуществото на въззиваемата страна, поради извършването на тези разноски за организиране на защита срещу посочената жалба. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява както редовното упълномощаване на процесуалния представител на въззиваемата страна, така и действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Искания за присъждане на разноски, възражения по тези искания и доказателства за тях следва да се заявят от страните до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Столична община не е направила в посочения срок възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от насрещната страна. Сезираният с молбата по чл.248 ГПК съд не може да прилага служебно чл.78, ал.5 ГПК, а е недопустимо за пръв път такова искане да се заявява с частната жалба пред ВКС.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 292/13.02.2018г. по гр.д. № 529/2013г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: