О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София 25.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5243 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място] срещу решение № 1800/13.05.2013 г. по в.гр.дело № 247/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 5491/12.12.2012 г. на Районен съд [населено място] по гр.д. № 794/2012 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от С. К. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2012000/18.05.2012г. на Главен изпълнителен директор, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата и за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност Директор на банков клон Б. и вместо него е признато за незаконно уволнението на С. К. Г., извършено със заповед № 2012000/18.05.2012г., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение и е отменено същото. Ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност Директор на банков клон Б..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. Според жалбоподателя постановеното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в противоречие с решение № 301/23.06.2011 г. по гр.дело № 531/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК на решение № 84/20.02.2006 г. по гр.дело № 1862/2003 г. на ВКС III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ при наличие на събрани по делото писмени и устни доказателства е приел, че поддържаните от работодателя твърдения за липса на конкретно посочени в заповедта от 18.05.2012 г. качества от Г. не са били установени в хода на производството по безсъмнен начин. Според жалбоподателя липсата на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата, посочени в заповедта за прекратяване на трудовия й договор се установява от докладната записка вх. № 200-39/15.05.2010 г. на регионалния мениджър на Югозападен регион, че неефективното изпълнение на възложените задачи е отразено и във формуляра от 23.02.2012 г. за оценка на изпълнението на договорените цели и задачи за 2011 г., както и от показанията на свидетеля С., че решението е постановено в противоречие с решение № 81/08.05.2012 г. по гр.дело № 1363/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната логическа връзка и съвкупност, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ и по чл.290 ГПК, 3. че работодателят може винаги да преценява дали на отделен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа, независимо от това колко продължителен е стажът му на съответната длъжност, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 15/05.03.2013 г. по гр.дело № 2092012 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, 4. че решението по настоящото дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото относно задълженията и правата на работодателя при освобождаване по чл.328,ал.1,т.5 ГПК, а именно възможно ли е преценката за ефективно изпълнение да бъде направена от работодателя в един конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени цели и задачи, независимо от стажа в предприятие и ефективно изпълнение на възложената работа в предходни периоди, преди този в който е установена трайна липса на качества, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 165/06.07.2011 г. по гр.дело № 1611/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата С. К. Г., чрез адв. В. Х. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Обжалваното от ответника [фирма] решение на Благоевградския окръжен съд по в.гр.дело № 247/22013 г. е в частта, с която съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. К. Г. със заповед № 2012000/18.05.2012 г., на Гл. изп. Директор и на Изп.директор на [фирма], издадена на осн.чл.328,ал.1,т.5 КТ и за неговата отмяна, и за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението – Директор на банков клон Б..
От фактическа страна е прието, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възоснова на което ищцата С. Г. е заемала длъжността Директор на О. АД клон Б.. Със заповед № 201000/18.05.2012 г. трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. В процесната заповед липсата на качества са посочени в четири пункта: 1. липса на умения да управлява и контролира изпълнение на бизнес целите на клона, липса на мотивация и ефективна стратегия за изпълнение на поставените цели в организацията на работата на клона, в резултат на което са постигнати конкретно посочени показатели, 2. липса на мотивационен и лидерски подход към екипа, неумение за ефективна комуникация с персонала, за създаване на благоприятна атмосфера за работа, 3. неумение да поема отговорност за постигане на по-добри резултати, 4. липса на лична мотивация, инициативност и реална самооценка при изпълнение на бизнес задачите, недостатъчна лична активност при срещи с настоящи и потенциални клиенти. Прието е, че мотивите в заповедта за прекратяване на трудовия договор обобщават заключенията в докладната записка на регионалния мениджър на Ю.р. на О. В. С., изложени до Гл.изп.директор на банката. В. С. е разпитан в качеството на свидетел.
Въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото гласни доказателства и е приел, че следва да кредитира показанията на свидетелките С. Г. и В. К., които според съда установяват наличието на професионални и личностни качества у ищцата за изпълнение на поставените й трудови функции и задължения с длъжностната характеристика. Приел е, че двете свидетелки като работещи на идентични позиции в същата банка за дълъг период от време, имат непосредствен дългогодишен поглед върху работата на ищцата за периода, непосредствено предшестващ прекратяването на трудовото й правоотношение, както и върху изискванията от страна на работодателя, и начина на оценяване на служителите на О. . Според съда показанията на посочените свидетелки се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства относно оценяване на ищцата по методиката на нейния работодател за периода 2008 г. – 2011 г., за които съдът е приел, че с изключение на тези за 2011 г. в частта, изготвени от оценяващия, са добри и установяват наличие на всички необходими качества у ищцата за заемане на длъжността Директор на клон при О.. Въззивният съд не е възприел показанията на свидетеля В. С. в частта относно липсата на умения и качества у ищцата Г. изпълнение на трудовите й функции. Според съда по делото е установено от показанията на същия свидетел в останалата им част и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, че свидетелят не е имал преки и непосредствени впечатления от работата на ищцата. Изводите съдът е обосновал с факта, че свидетелят е посетил управлявания от ищцата клон за периода 2010 – 2012 г. само веднъж, че не е присъствал никога на срещи с клиенти, организирани от ищцата, че няма реална информация от колко човека се е състоял ръководения от ищцата екип, че не е присъствал на събрания на служители на клона с директора. Прието е, че възоснова на показанията на свидетелите К. и Г. е установено наличие на достатъчно професионални и личностни качества, които позволяват на ищцата да се справя адекватно с трудовите си задължения, съответно и в случаи с намалена численост на персонала на клона на банката, ръководен от нея и при съвместяването на длъжността Директор на клон в [населено място]. Въззивният съд е приел, че данните от показанията на свидетеля В. С. не са възприети непосредствено от работата на ищцата, тъй като еднократно е посетил ищцата на мястото, където е работила и липсва комуникация с нейния екип за период от около две години на съвместната работа на свидетеля и ищцата.
Прието е от съда, че от показанията на свидетеля С. и от приложените статистическа форма на ежедневните и месечни отчети на клона на О. в [населено място] не се установява липсата на умения при ищцата да управлява и контролира изпълнението на бизнес целите на клона, че й липсва мотивационен и лидерски подход към екипа и неумение за ефективна комуникация с персонала, включително за създаване на благоприятна атмосфера за работа, че й липсва умение да поема отговорност за постигане на по-добри резултати, както и че й липсва мотивация и инициативност.
От правна страна съдът е приел, че ответникът [фирма] [населено място] не е установил при условията на пълно и главно доказване релевантните за предмета на спора факти, а именно, че ищцата не притежава качества, които да й позволяват ефективно да изпълнява работата си, както и че между липсата на тези качества и неефективното изпълнение на работата е налице причинна връзка. Според съда твърденията на работодателя за липса на конкретно посочените в заповедта от 18.05.2012 г. качества от ищцата не са установени в хода на производството по безсъмнен начин. Прието е, че в подкрепа на тези твърдения са ангажирани само показанията на свидетеля С., който е изготвил и докладната записка от 15.05.2012 г., възоснова на която е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Прието е, че от показанията на свидетеля С. не се установява по безсъмнен начин отразеното в заповедта, тъй като са неконкретни и са дадени при липсата на непосредствен контакт между свидетеля и ищцата, поради което от същите не се налага извода за липса на качества у ищцата за изпълнение на работата за длъжността Директор на клон на О. в [населено място]. Прието е, че показанията на св. С. не се подкрепят и от представените писмени доказателства от ответника – сега жалбоподател – формулярите за оценка на изпълнението от страна на ищцата Г. на трудовите й задължения, като съдът е взел предвид, че последния формуляр за 2011 г. е изготвен от свидетеля С..
Въззивният съд е приел, че ищцата е провела успешно в хода на производството обратно доказване на относимите към спора факти. За да направи извода съдът е взел предвид показанията на свидетелите Г. и К., за които които е преценил, че са в съответствие с писмените доказателства – формуляри за оценка на изпълнението за периода 2008 г.- 2010 г. Именно с оглед на тези доказателства съдът е извел решаващия извод за наличие у ищцата на всички необходими качества и умения, позволяващи й да се справя адекватно с трудовите си задължения, в качеството й на Директор на О. клон Б. и за основателност на предявения иск с пр.основание чл.344,ал.1,т.1 КТ. С оглед на тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в отхвърлената част на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 ГПК и вместо отменената част е признал за незаконно уволнението на ищцата С. Г., извършено с процесната заповед на основание чл.328,ал.1,т.5 ГПК, отменил е тази заповед и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя [фирма] за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, формулирани в п.1-ви от изложението. Поставените въпроси касаят правилността на обжалваното въззивно решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Поради това те не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд в производството по чл.288 ГПК преценява дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на посоченото поставените въпроси в п.1-ви от изложението, като такива по правилността на решението, а именно за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства не представляват правни въпроси и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната логическа връзка и съвкупност. За да е налице това основание, съобразно тълкуването, дадено в т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следва правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ, обн.Д.в. бр.59/94 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. По всяко от посочените решения съдът не е разрешавал поставения правен въпрос, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 81/08.05.2012 г. по гр.дело № 1363/2010 г. на ВКС IV г.о. постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата. С решение № 992/28.01.2010 г. по гр.дело № 195/2009 г. на ВКС III г.о., постановено по чл. 290 ГПК касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за връзката между посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата и безспорно установения по делото отказ на работника да се яви на писмен изпит, представляващ последна фаза от задължителна и ежегодно провеждана проверка на професионалните качества на работника за ефективно изпълнение на работата. С решение № 15/05.03.2013 г. по гр.дело № 209/2012 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правните въпроси за това какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Както се посочи, тъй като по всяко от цитираните решения на състави на ВКС съдът не се е произнасял по поставения правен въпрос, то не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Съдът преценява, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос.
С решение № 152/18.02.2009 г. по гр.дело № 6060/2007 г. на ВКС III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че въззивният съд като инстанция по същество на спора е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, че не е достатъчно в решението да се посочи, че със свидетелските показания са установени предпоставките на предявения иск, че за да се приемат за установени тези предпоставки следва да се обсъдят всички относими към спора доказателства. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 161/13.03.2009 г. по гр.дело № 4958/2007 г. на ВКС III г.о., постановено по ГПК/отм./. Правният въпрос съдът е разрешил в обжалваното въззивно решение по аналогичен начин. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия правен въпрос, че работодателят може винаги да преценява дали на отделен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа, независимо от това колко продължителен е стажът му на съответната длъжност. С решение № 15/05.03.2013 г. по гр.дело № 209/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че основанието за уволнение по чл.328,ал.1,т. 5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, че това най-общо означава липса на професионални качества – на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Прието е, че без значение са конкретните причини за това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Според съда преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Прието е, че специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Прието е, че доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказване на положителните факти, които имат отношение към начина по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения, че наличието или липсата на качествата не може да бъде измерена пряко. За тях може да се съди по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от застъпеното становище. С обжалваното решение съдът е приел че не е установено основанието за уволнение по чл.328,ал.1,т.5 ГПК – т.е. не е установена липса на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата като Директор на О. АД клон Б.. Решаващите правни изводи на съда в случая са различни, тъй като по делото са установени различни факти, от тези в цитираното решение на ВКС. В съответствие с цитираното разрешение съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства и е направил решаващи правни изводи, че в случая не е установена липса на качества у ищцата за изпълнение на възложената работа за процесния период от време с оглед постигнатите резултати по поставените от работодателя цели.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран в изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.5 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена обилна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същият правен въпрос. С решение № 165/06.07.2011 г. по гр.дело № 1611/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът не е разрешавал поставения правен въпрос. С това решение касационно обжалване е допуснато по материално правния въпрос какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват и по процесуално правния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им. Поради това, че с посоченото решение са разрешени различни от поставените от жалбоподателя въпроси не се установява основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1800 от 13.05.2013 г. по в.гр.дело № 247/2013 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1947/02.07.2013 г., подадена от ответника [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В., [улица], чрез юрисконсулт А. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: