О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
С. 09.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1473 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Х. от[населено място],чрез процесуалния си представител адвокат Д. против въззивно решение №621 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 390 по описа за 2010г. на П. апелативен съд,с което е потвърдено решение №1771 от 4.11.2009г. по гр.д. № 2804/2008г.на П. окръжен съд, с което е осъдена Д. Г. Х. да заплати на Я. Т. У. сумата от 20 094лв.,предоставена й за периода 26.04.2007г.-17.08.2007г., с която се е обогатила неоснователно,ведно със обезщетение за забава,считано от 29.09.08г.до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 31 094лв.като неоснователен.Отхвърлен е и иска за сумата от 5 195лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 17.08.2007г.-29.09.08г.,върху претендираната сума о т 31 094лв.Присъдени са следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат и трите точки на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК по поставените въпроси за – характера и действието на прихващането като погасителен способ/чл.103 от ЗЗД/,за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните/чл.12 от ГПК/,за преценката на признанието на страната/чл.175 от ГПК/,за задължението на съда да обоснове акта си/чл.235 и чл.236 от ГПК/ и за обемът на правомощията на въззивната инстанция/чл.269 от ГПК/.Позовава се общо на пет решения/без задължителен характер на ВКС/ и на по едно решение на СтЗОС и Административен съд Бургас.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав с оглед представените разписки за периода 26.04.07г.-17.08.07г. и заключение на приета по делото ексепртиза- е приел,че ответницата е получила от ищеца сума с левова равностойност от 33 094лв. и тъй като не е установено на какво основание е станало това, е счел, че ответната страна се е обогатила с тази сума за сметка на ищцовата.Относно спорния въпрос за размера на останалата като дължима сума- въззивният съд –като се е позовал на представените от ответницата разписки от 23.02.09г.,4.09.2008г.и 3.04.09г. на обща стойност 13 000лв.,които не са били оспорени от ищеца- е приел,че дължимата сума е 20 094лв.,която и е била присъдена.
Тезата на касаторката е,че е върнала цялата получена сума,като твърди,че освен приетата от съда като възстановена сума от 13 000лв.,тя е привела още 7 500евро/за което счита,че е налице извънсъдебно признание от ищеца в протокол за разпит в качеството му на свидетел по преписка № 4754/08г.по описа на РП П. и сумата от 3 937лв./1 400евро и 1 200лева/ по разписка от 11.11.2008г.Отделно счита,че съдът не е обсъдил изпратената от нея нотариална покана/връчена на ищеца на 28.05.2009г./,с която е извършено прихващане.
В тази връзка поставя и въпросите си, които обаче нито са от значение за изхода на спора/тъй като не са свързани с решаващите изводи на съда/,нито са решени в противоречие с практиката на ВКС/не се сочи практика по смисъла на т.2 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС на която да противоречи приетото от възизвния съд/,нито са решавани противоречиво от съдилищата/посочените от касатора решения не са по идентични казуси/,нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла,разяснен в т.4 от вече цитираното ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В случая касаторът се позовава на извънсъдебно прихващане, направено чрез едностранно изявление на настоящата касаторка,отправено до ищеца по спора/след завеждане на иска/ с нотариална покана.За извънсъдебното прихващане задължително е необходимо наличието на предпоставките по чл.103-105 от ЗЗД за ликвидност и изискуемост на вземането/за разлика от направеното в хода на процеса с възражение или насрещен иск –съдебно прихващане,за което е възможно вземането да не е ликвидно,тъй като размерът му ще се установява в спорното съдебно производство/.В случая относно гореописаните суми от 7 500евро и от 1 400евро и 1 200лева- по разписка от 11.11.2008г.- между страните по делото съществува спор,тъй както че такова вземане съществува,така и относно размера му,поради което няма как да се приеме,че то е ликвидно. При положение, че ликвидността е предпоставка за извършването на извънсъдебното прихващане,няма как да се направи извод,че такова е осъществено. Следователно- не е налице осъществено прихващане и поставеният въпрос за неговото действие и за значението на факта,че съдът не го е обсъдил е ирелевантно.
Безспорно е,че съдът е длъжен да преценя всички доказателства и доводи на страните/чл.12 от ГПК/,включително и направеното признание от страна по спора/чл.175 от ГПК/,както и че е длъжен да обосновава актовете си/чл.235 и чл.236 от ГПК/,като въззивният съд следва да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и изложени доводи,независимо от изложените доводи на първата инстанция. В случая въззивният съд се е съобразил с тези си задължения. Обсъдени са всички ангажирани доказателства и са изложени съображения във връзка с всички наведени доводи.Следва да се посочи,че обосноваността на постановения акт –не е сред посочените основания за допустимост на подадената касационна жалба и доколкото е основание за отмяна- може да бъде обсъждано едва при разглеждане на жалбата по същество. Относно поставения въпрос във връзка с направено от ищеца признание – е редно да се отбележи,че такова не е налице.Протоколът за разпит на едно лице-в качеството му на свидетел по образувано наказателно производство не може да се приеме нито за признание за факт по смисъла на чл.175 от ГПК,нито за доказателство,въз основа на което да се решава гражданско-правен спор.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 621 от 12.07.2010г. по в.гр.д.№ 390 по описа за 2010г. на П. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.