О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София 28.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 26.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 807/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност А. Л. Ц. от гр. С., кв. “С”, ул. “. № 68, е подал касационна жалба против решение № 350/10.04.2008 год. постановено по т. дело № 702/2007 год. на Варненския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като касаторът е развил съображения, че в противоречие със закона и практиката на ВКС, решаващият съд не е изпълнил задълженията си да определи правилната правна квалификация на предявения иск, въз основа на изложените факти и обстоятелства на които се е основавал същия. Искът, счита касаторът, следвало да се квалифицира по чл. 240 ал. І ЗЗД, а не по чл. 534 ал. І ТЗ, както неправилно е постъпил съдът, а като основание за приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се представят решение № 2793/24.12.66 год. по гр. д. № 2066/66 год. на ВС І гр. о., решение № 1207/19.05.66 год. по гр. д. № 631/66 год. на ВС І гр. о., решение № 862/30.09.86 год. по гр. д. № 354/86 год. на ВС І гр. о. и решение № 420/13.02.59 год. по гр. д. № 8325/58 год. на ВС І гр. о.
Ответниците по касация – С. С. М., Р. С. М. и М. С. М., всички от гр. С., ж. к. “Н” – 2, бл. 255, вх. “Б”, ет. V, ап. 37, конституирани по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалия С. М. Р. , са подали възражение, с което молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество заявяват становище за неоснователност на жалбата, и молят в случай че се допусне касационно обжалване, същата да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че със запис на заповед от 22.08.1997 год. А. Л. Ц. се е задължил да заплати на С. М. Р. 20 000,00 щатски долара без протест в срок до 01.10.2007 год., като с договор за заем от 22.08.97 год. Миланов е предоставил на Ц. заем в размер на 20 000,00 долара, със срок на връщане 01.10.97 год. в левова равностойност към деня на падежа. В полза на С. М. Р. СРС е издал изпълнителен лист по записа на заповед, но СГС с определение от 11.11.02 год. по ч. гр. д. № 1181/02 год. е отменил определението на СРС и е оставил без уважение молбата на Р. за издаването на изпълнителен лист по процесния запис на заповед, поради изтекла погасителна давност по чл. 531 ал. І от ТЗ.
По предявения иск по чл. 534 ал. І ТЗ /уточнения по този иск са направени с молби от 14.10.2003 год. до СГС и от 11.07.2005 год. до САС/, въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал възражението си относно упражнено спрямо него насилие /принуда/, водещо до липса на съгласие относно формиране на воля за подписване на процесния запис на заповед. САС е приел, че няма доказателства и за упражнена заплаха, тоест за възбуждане на страхови представи у заплашвания които да са въздействували на неговата воля. В тази връзка са обсъдени св. показания на съпругата и дъщерята на ответника и са изложени съображения защо същите не доказват упражнена физическа или психическа принуда – защото са заинтересовани от изхода на спора, защото липсва конкретност в показанията им досежно за кои документи става въпрос и кога е станала принудата, а и защото дъщерята е била дете към момента на издаване на заповедта и не е била пряк свидетел на фактите за които свиделствува.
Въззивният съд приема, че не е изтекла давността по чл. 534 ал. І ТЗ, тъй като тригодишният срок по ал. ІІ не е бил изтекъл към момента на предявяване на исковата молба в съда, и е прието, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, тъй като приетото за основателността на иска по чл. 534 ал. І ТЗ, свързано и с въпроса за изтекла погасителна давност по чл. 531 ал. І ТЗ, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията на ВКС ІІ т. о. са следните:
В изложението за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът не излага съображения кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съдът, а прави оплаквания за неправилност на съдебния акт – съдът дал неправилна правна квалификация, защото искът бил с правно основание чл. 240 ал. І ЗЗД, “какъвто иск е следвало да бъде предявен в случая”, а “не са били налице и предпоставките за предявяване на иска по чл. 534 ТЗ, тъй като ищецът бил изгубил иска по чл. 531 ал. І ТЗ.”
Без да навлиза по същество, което не е и предмет на настоящото производство, ВКС ІІ т. о. счита, че съдът е квалифицирал спора изхождайки от фактите на които ищецът е основавал своето право, а именно – твърдения за издаден от ответника запис на заповед, пропуснат срок по чл. 531 ал. І ТЗ от приносителя на записа на заповед, което е прието и във влязлото в сила определение от 11.11.02 год. по ч. гр. д. № 1181/02 год. на СГС, претендиране за заплащане на сумата по записа като неоснователно обогатяване по специалния иск по чл. 534 ал. І ТЗ.
Твърденията на касатора за дадена от съда на неправилна правна квалификация на предявения спор, са твърдения да неправилност на решението (неправилната правна квалификация води до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт), но не налагат извод за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, тоест за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а колкото до представената практика – решение № 2793/24.12.66 год. по гр. д. № 2066/66 год. на ВС І гр. о., решение № 1207/19.05.66 год. по гр. д. № 631/66 год. на ВС І гр. о., решение № 862/30.09.86 год. по гр. д. № 354/86 год. на ВС І гр. о. и решение № 420/13.02.59 год. по гр. д. № 8325/58 год. на ВС І гр. о., ВКС ІІ т. о. счита, че същата е неотносима към съществения въпрос по който се е произнесъл съдът.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 350/10.04.2008 год. постановено по т. дело № 702/2007 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :