4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 29.05.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Монгуус пикчърс” Лтд, Н., Република Кипър срещу решение № 1784/10.07.2018г., постановено по т.д.№ 69/2018г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 125/01.11.2017г. по т.д.№ 74/2017г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против „Ахелой резидънс” ООД /н./, гр. Копривщица и „А. сън резидънс” ЕООД, гр. Поморие искове с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Ахелой резидънс” ООД /н./ съществуването на вземане на „Монгуус пикчърс” Лтд в размер на 75600 лв., съставляващи парична равностойност на задължение за непарична престация по договор без дата от 2010г. за новация и на вземане в размер на 2880 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по т.д.№ 288/2011г. на СОС, изключени от списъка на приетите вземания с определение № 13/05.10.2015г., постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ по т.д.№ 288/2011г. на СОС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците „Ахелой резидънс” ООД /н./ и „А. сън резидънс” ЕООД оспорват жалбата.
Синдикът на „Ахелой резидънс” ООД /н./ Б. А. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените вземания от ищеца по иска – настоящ касатор, които са изключени с определение на съда по несъстоятелността от списъка на приетите от синдика вземания, не съществуват.
Вземането в размер на 75600 лв., произтичало от предварителен договор за продажба на недвижим имот, допълнително споразумение към него и договор за новация без дата от 2010г. С договор от 04.03.2008г. продавачът „Ахелой резидънс” ООД е поел задължение да построи и продаде на купувача „Монгуус пикчърс” Лтд недвижим имот в с. Ахелой, а с допълнително споразумение без дата от 2010г. действието на договора е прекратено поради неизпълнение на задължението за построяване на обекта и продавачът е поел задължение да върне платената от продавача сума от 33959,68 евро. С договор за новация без дата от 2010г. е прието, че задължението на продавача по допълнителното споразумение за връщане на сумата от 33959,68 евро се новира в задължение в 12 – месечен срок „Ахелой резидънс” ООД да прехвърли на купувача 100 % от дяловете на еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законодателството на Република България, като капиталът на това дружество ще бъде непарична вноска на земя.
По отношение на поетото задължение с договора за новация ищецът твърди, че същото се е трансформирало от непарично в парично. Според въззивния съд сключеният договор е за прехвърляне на дружествени дялове, докато задължението за учредяване на търговско дружество с апортна вноска на длъжника и прехвърляне на собствеността върху всичките му дружествени дялове на ищеца не е имуществено вземане, а непарично притезание, което не може да бъде оценено по пазарната му стойност към момента на откриване на производството по несъстоятелност и не се включва в масата на несъстоятелността. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.617, ал.2 ТЗ не урежда фактическия състав на задълженията, а особените правила за тяхната изискуемост като последица от откриване на производството по несъстоятелност и с настъпването на този факт не се променя основанието на трансформираните непарични задължения, а само техният предмет.
Касаторът въвежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Според касатора изводите на решаващия състав на апелативния съд за съществуването на предварителен договор не съответстват на уговорките в договора за новация, с който са били поети притезателни имуществени права, които имат стойност. В касационната жалба са изброени непаричните притезания по договора – да се създаде от длъжника еднолично дружество с ограничена отговорност, той да апортира в това дружество свой имот, който да е урегулиран, да изгради ел.захранване и В и К и да прехвърли дяловете от така създаденото дружество на ищеца.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. От една страна, касаторът се позовава на неправилно тълкуване на договора за новация, което не представлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че с договора е поето задължение да се сключи договор за прехвърляне на дружествени дялове, каквото обещание е дадено и същото не се оспорва от касатора. Другите задължения са свързани с това обещание за прехвърляне на дружествените дялове и уреждат условията, при наличието на които ще се сключи окончателен договор. В този смисъл не е налице явна необоснованост на изводите на въззивния съд, на която се позовава касатора, след като не твърди други факти, които не са обсъдени или неточно възприети от решаващия състав. От друга страна, нормата на чл.617, ал.2 ТЗ е приложена съобразно с практиката на ВКС. В решение № 503/17.08.2009г. по гр.д.№ 2941/08г. на ІV г.о. е прието, че искът по чл.19 ал.З ЗЗД не е за имуществено вземане, а за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се упражни само по исков път. Правото може да се удовлетвори само по реда на чл. 362- 364 ГПК. – т.е. като се разгледа и евентуално уважи иск, предявен на правно основание чл.19 ал.З ГПК, но същото не се включва в масата по несъстоятелността. Изводът, който се налага е, че правото да се обяви предварителният договор за окончателен не представлява искане за изпълнение на непарично задължение, което с откриване на производството по несъстоятелност се трансформира съгласно чл.617, ал.2 ТЗ в парично вземане на кредитора, подлежащо на включване в масата на несъстоятелността, респективно в списъка на приетите вземания.
По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1784/10.07.2018г., постановено по т.д.№ 69/2018г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.