О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С. 06.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1284 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Г.,чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1228 от 9.07.12г. по в.гр.д. № 1682 по описа за 2012г. на ПОС,с което е потвърдено решение № 1192 от 23.03.12г. по гр.д.№ 13611/11г.на Пловдивски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК без изрично да се формулира конкретен въпрос,за който да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Изложени са доводи за неправилност на постановения акт във връзка с направения извод за неспазена процедура по чл.193 от КТ, както и във връзка с допуснатите от ищцата нарушения на трудовите задължения за лоялност и явяване на работа.Позовава се на решение на ВС от 1990г.,което е без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й ВКС, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.190 ал.1 т.1 от КТ уволнение е незаконосъобразно,защото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ – от нея не става ясно какво е конкретното нарушение на трудовата дисциплина и кога е извършено,за да може съдът да извърши необходимия контрол за спазване на срока за налагане на наказанието и съставомерността на нарушението. Посочването само на правната квалификация е недостатъчно,при липса на описание на фактите, обосноваващи налагането на наказанието.
При така изложените мотиви и липсата на конкретно поставен от касатора въпрос – не е възможно да се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Доводи-те за неправилност на постановения въззивен акт – не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.Съгласно цитираното решение – касационният съд,упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност. Основа-нията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като и ако той бъде допуснат до касационно обжалване. При липса на посочен от касатора материалноправен или процесуалноп-равен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,определящ рамките,в който се осъществява проверката за допустимост, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1228 от 9.07.12г. по в.гр.д. № 1682 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :