О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 19.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 247 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 14.10.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 938/2009г., с което е отменено решение на Варненски районен съд от 30.05.2008г. по гр.д. № 1940/07г. и вместо него е постановено допускане на делба на жилищна сграда в дворно място в гр. В. на ул.”К” № 49а, съставляващо имот пл. № 445 с площ 392 кв.м., със застроена площ на сградата 61,76кв.м., заедно с пристроена лятна кухня с площ 12,72 кв.м., както и с припадащите се 28,9952% идеални части от дворното място между съделителите Я. Ч. Я. с квота 4/6 ид.ч., С. М. Д. с квота 1/6 ид.ч. и В. М. К. с квота 1/6 ид.ч. С решението съделителката А е изключена от делбата.
Жалбоподателката С. М. Д., чрез пълномощника си адв. Д, поддържа, че решението е неправилно по отношение на лицата, спрямо които е допусната делбата и определените квоти. Счита, че съдът е приел, че сградата е придобита по давност, без да са събрани доказателства, установяващи промяната в намерението за своене на имота от единия съсобственик срещу останалите. В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката не е формулирала изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, но от изложените обстоятелства е явно, че това е въпросът за необходимостта съсобственикът, който владее целия имот за себе си да демонстрира това свое намерение пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Представени са съдебни решения на ВКС.
Ответниците по жалбата Я. Ч. Я. и В. М. К. намират жалбата за недопустима понеже не е налице противоречие с практиката на ВКС. По същество считат, че жалбата е неоснователна, тъй като са изложени фактически обстоятелства, без да са посочени касационни основания.
Ответницата А. Д. не е депозирала отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да допусне делба на имота при различни дялове, както и да изключи съделителката А, Варненски окръжен съд е приел, че при липса на надлежно учредено право на строеж Я. Я. и съпругата му С. М. /Янева/ са придобили по време на брака си чрез давностно владение собствеността върху жилищната сграда. Според съда в случая не е било необходимо като начало на давностния срок да бъде демонстрирана промяна в намерението на съсобственика, който започва да владее целия имот за себе си, тъй като сградата е построена от посочените лица и в представата на съсобственика на земята А. Б. изградената постройка е считана за изключителна собственост на С. Я. Този извод е направен с оглед даденото от Б. съгласие за построяване на сградата и неоспорването на собствеността до смъртта й.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Изведеният от твърденията на жалбоподателката материалноправен въпрос, касаещ възражението на ответниците по иска за придобиване на имота по давност от Я. Я. и С. Я. , действително е обуславящ изхода на спора относно съсобствеността върху имота и дяловете на съсобствениците.
С оглед разрешенията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г., следва да се направи разграничението, че основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице при противоречие на решението с т.нар. задължителна практика на ВКС – постановления, тълкувателни решения, решения по чл. 290 ГПК. Хипотезата на т.2 на чл. 280, ал.1 пък предполага противоречие между разрешението на правния въпрос в обжалваното решение и в друго влязло в сила съдебно решение, т.е. тук се включват решенията на ВКС по отделни казуси. Предвид това, след като в случая жалбоподателката не се позовава на разрешения на правния въпрос в задължителната практика, то следва да се изключи наличието на основанието по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК. При преценка на основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК следва да се обсъдят представените съдебни решения. Всички те, а именно: Решение № 140 от 17.03.2006г. на ВКС по гр.д. № 797/2005г., І г.о; Решение № 223 от 05.04.2006г. на ВКС по гр.д. № 14/2006г., І го.о, Решение №315 от 13.04.2009г. на ВКС по гр.д. № 6445/2007г., ІІІг.о, Решение № 216 от 05.04.2002г. на ВКС по гр.д. № 657/2001г., както и няколкото представени определения на ВКС са израз на трайно установената съдебна практика, според която съсобственикът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на останалите съсобственици, като промяната на намерението следва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на съсобствениците и да показват несъмнено, че упражняващият фактическата власт държи имота само за себе си.
Обжалваното решение е постановено при отчитане на конкретната фактическа обстановка и не е в противоречие с посочените съдебни актове. Съдът изрично е обсъдил тази трайно установена съдебна практика, но е обосновал в мотивите си защо счита, че в случая не е било необходимо такова обективиране на намерението за своене на упражняващите фактическа власт върху процесната сграда. По делото е установено безспорно, че сградата е построена в периода 1983-1984г. от съпрузите Я. и С. Я. , въз основа на строително разрешение на името на С. Я. , и от този момент те са я ползвали необезпокоявано. Към момента на изграждане на сградата, когато е и началото на давностния срок, съсобственик на мястото, наред със С. Я. , е била майка й А. Б. Налице са данни с оглед представеното удостоверение № 26 от 08.08.1980г. на Варненски градски народен съвет, че е била започната процедура за учредяване право на строеж на съсобственицата С. К. /Янева/ от А. Б. , която процедура явно не е доведена до край, но е издадено строително разрешение на името на С. Я. С оглед на тези фактически обстоятелства е очевидно, че от създаването на обекта на собственост съпрузите са го владяли като свой, т.е. не е имало предходен момент, в който да са били държатели на частта на другия съсобственик на земята и владелци на частта на С. Я. Именно поради това няма промяна в намерението, която да бъде демонстрирана. Що се отнася до съделителката А на първо място следва да се посочи, че самата тя не обжалва решението, с което е изключена от делбата и очевидно не претендира право на собственост върху процесната сграда. Тя е придобила по силата на дарение от майка си А, извършено на 10.09.1993г., идеална част от дворното място – 100 кв.м. и 1/2 идеална част от жилищна сграда в дворното място, различна от процесната /касае се за сграда № 1, посочена в скицата към заключението на вещото лице на л.70 от първоинстанционното дело/. Така че, първо, тя е станала съсобственик на земята в края на течението на давностния срок и второ, тя е съсобственик на друг отделен обект в дворното място, като при създалото се положение дворното място има характер на обща част спрямо съществуващите в него няколко сгради. Поради това спрямо нея също не е било необходимо демонстриране на намерението за своене на сградата от Я. и С. Я. и съответно изтичане на нов давностен срок.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 14.10.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 938/2009г. по касационната жалба на С. М. Д. от гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
` ЧЛЕНОВЕ: