О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София 07.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 305 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Ф. Л. К. от гр. П. против определение № 220 от 22.04.2010г. по гр.д. № 60/10г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 1* от 9.12.2009г.по ч.гр.д. № 951/09г.на Пловдивски апелативен съд. Като излага доводи,че обжалваният акт е неправилен,желае същия да бъде отменен и съдът да се произнесе по основателността на подадената частна жалба досежно възможността да се извършва повторен въвод от съдия изпълнител. В противен случай счита,че ще е налице отказ от правосъдие.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна и допустима.
Разгледана по същество- същата е неоснователна.
С обжалваното определение № 220 от 22.04.2010г. по гр.д. № 60/10г., Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба, като недопустима,за което се е позовал на нормата на чл.437 ал.4 от ГПК и на ТР № 3 от 12.07.2005г.на ВКС по т.д. № 3/05г.на ОС на ГК и ТК, което е запазило значението си и при действието на сега действащия ГПК.
Така постановения акт е правилен.
Жалбите срещу действията на съдебните изпълнители се разглеждат съгласно чл.437 от ГПК от окръжния съд по мястото на изпълнение,като неговия акт,с който се произнася по същество не подлежи на обжалване. Постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството/каквото в случая е налице/ подлежи на обжалване по реда на инстанционния контрол само пред по-горния съд- в случая пред Апелативен съд Пловдив. Постановеният от него акт – съгласно т.2 от ТР № 3/2005г.е окончателен. Пред вид характера на изпълнителното производство,което не е съдебно,а спорно правораздавателно – за него не намират приложение процесуалните правила за въззивното производство и не е предвидена възможност за триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд. Разпоредбата на чл. 274 ал. 3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В този смисъл- пред вид липсата на законоустановен ред за обжалване- не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподателят за отказ от правосъдие от страна на съда.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение№ 220 от 22.04.2010г. по гр.д. № 60/10г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Ф. Л. К. от гр. П. ул.”Григор Чешмеджиев” № 10 против определение № 1* от 9.12.2009г.по ч.гр.д. № 951/09г.на Пловдивски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.