2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 17.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 27/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 3811/2010 г. на Софийски градски съд, І-ви въззивен б. състав. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 29.01.2010 г. по гр. д. № 24529/2009 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от дружеството – частен жалбоподател срещу Т. Н. К. иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че е предявил иска по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане, предмет на издадена срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в съответствие с указанията на съда, дадени по повод подадено от ответника – длъжник възражение по чл.414 от ГПК. Застъпва становище, че независимо от съдържанието на възражението, самото му подаване от длъжника поражда правен интерес за заявителя – кредитор да предяви установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК относно вземането, тъй като пропускът за предявяване на иска при наличие на дадени в тази насока указания би довело до обезсилване на заповедта за изпълнение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. Излагат се твърдения, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбите на чл.414 от ГПК и чл.415 от ГПК, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Процесуалноправният въпрос не е формулиран ясно в изложението, но уточнен съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е в следния смисъл : Налице ли е правен интерес за кредитора – заявител в заповедното производство, от предявяване на иск по чл.415, ал.1 от ГПК за съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК, но възражението не съдържа оспорване на вземането; При липса на същинско оспорване на вземането обвързан ли е заявителят от указанията на съда за предявяване на иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК. В подкрепа на тезата за противоречива съдебна практика по поставения въпрос са представени определение № 4829/24.03.2010 г. по ч. гр. д. № 18/2010 г. на Софийски градски съд и определение № 10885/07.07.2010 г. по ч. гр. д. № 66/2010 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба Т. Н. К. от[населено място] не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
За да потвърди обжалваното пред него определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] против Т. Н. К. установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, съставът на Софийски градски съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради отсъствие на предвидените в процесуалния закон предпоставки за защита по реда на чл.415 от ГПК. Изводът за недопустимост на установителния иск е аргументиран с липсата на правен интерес от търсената защита, предвид съдържанието на подаденото от ответника – длъжник „възражение” срещу издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което не е оспорено съществуването на вземането по заповедта, а само е поискано разсрочване на дължимите плащания. Въззивният съд е изразил разбиране, че макар изявлението на длъжника да е обективирано върху утвърдена бланка за възражение по чл.414 от ГПК, след като не е насочено към отричане на вземането или неговата изпълняемост, то не притежава правните белези на същинско възражение с последиците по чл.415, ал.1 от ГПК и не препятства влизането на заповедта за изпълнение в сила, а оттук – и издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.
Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обвързано с наличието на релевираните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Предвид решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирана недопустимостта на предявения от частния жалбоподател установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, поставеният в изложението и уточнен от настоящата инстанция процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбите на чл.414 от ГПК и чл.415 от ГПК, е обуславящ за изхода на конкретното дело и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване.
Независимо от значимостта на въведения въпрос, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК допълнителни предпоставки.
С определение № 39 от 19.01.2010 г. по ч. т. д. № 844/2009 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ т. о., се е произнесъл относно правния интерес от съдебно установяване на парични притезания, предмет на издадена заповед за изпълнение, при наличие на признание от страна на длъжника за тяхното съществуване и изискуемост. В цитираното определение е прието, че за да настъпи предвиденото в чл.415, ал.1 от ГПК действие на възражението по чл.414 от ГПК, е необходимо длъжникът действително да е оспорил съществуването на кредиторовото вземане, т. е. да е провел материалноправна защита срещу заповедта за изпълнение; Липсата на същинско оспорване във възражението изключва правния интерес от предявяване на иск относно вземането по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като не води до блокиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. Обосновано е становище, че преценката дали подаденото възражение съставлява същинско възражение по чл.414, ал.1 от ГПК е от компетентността на сезирания с него съд, както и че неправилността на извършената преценка и даването на погрешни указания до заявителя за предявяване на иск по чл.415, ал.1 от ГПК, въпреки липсата на оспорване на вземането, не поражда правен интерес от провеждане на искова защита по реда на чл.415, ал.1 от ГПК. Формираната по реда на чл.274, ал.3 от ГПК практика на Върховния касационен съд, която дава отговор на обусловилия изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос, препятства достъпа до обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Същевременно, доколкото произнасянето на въззивния съд съответства изцяло на разрешението, възприето в определение № 39/19.01.2010 г. по ч. т. д. № 844/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., атакуваният съдебен акт не може да се допусне до касационно обжалване и на другото поддържано основание – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, независимо от представените с частната касационна жалба определения на Софийски градски съд, съдържащи друг отговор на релевантния за спора правен въпрос.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 17.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 3811/2010 г. на Софийски градски съд, І-ви въззивен б. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :