3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
Гр.София, 10.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3276 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2728/12.04.2013г., постановено по гр.д.№ 10450/12г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 21.03.2012г. по гр.д.№ 38024/11г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Н. Р. Н., [населено място] сумата от 6000 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор от 14.03.2008г. по групова застраховка „Живот” на кредитополучатели и покрит риск „пълна трайна нетрудоспособност” по експертно решение № 2170/16.09.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че в срока на действие на договора за групова застраховка „Живот” на кредитополучатели – големи кредити между ищцата по иска – настояща ответница и Ж. „Д. Гаранция” / чийто правоприемник е касатора/, на застрахованото лице е определена 80% трайно намалена трудоспособност с диагноза „СА на лява млечна жлеза – състояние след квадрантектомия и аксиларна дисекция, състояние след химио и лъчелечение” за срок от три години, считано от 17.09.09г. Изложени са съображения, че е настъпил покрития от застрахователя риск по чл.1, т.20 от Общите условия – „пълна трайна неработоспособност”, медицински установима въз основа на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71 % до 100 %. Възражението на застрахователя, че застрахованото лице би могло да работи като технически ръководител е счетено за неоснователно, като недоказано и на база на изразеното становище в експертното заключение на ТЕЛК.
Касаторът поставя въпросите: „Представлява ли експертното решение на ТЕЛК официален удостоверителен документ и като такъв ползва ли се с доказателствена сила относно направените в него констатации?” и „При липса на други данни по делото длъжен ли е съдът да се съобрази изцяло с констатациите на медицинските лица в съответното експертно решение?”. Позовава се на решение № 42/20.02.2012г. по гр.д.№ 267/11г. на ВКС, ІV гр.о., според което експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установеното в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент на фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за доказателствената сила на експертното заключение на ТЕЛК в частта за констатациите на медицинските лица е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, включително и съобразно с цитираното от касатора решение. По отношение на приетото разрешение за настъпването на покрития застрахователен риск градският съд е тълкувал клаузите на общите условия на договора за застраховка, според които застрахователно обезщетение се дължи, не при невъзможност за осъществяване на труд на работното място, заемано преди настъпване на събитието, а при констатирана неработоспособност в определен процент, която в случая е налице. Решаващият състав е съпоставил и уговорките в общите условия на договора за застраховка с регламентацията по Наредбата за медицинската експертиза за неработоспособността от 2005г. относно срокове на инвалидизация.
В този смисъл даденото разрешение от въззивния съд е на база на тълкуването на клаузите на застрахователния договор, което не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на договора, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281, т.3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основавано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2728/12.04.2013г., постановено по гр.д.№ 10450/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.