О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
Гр.София, 13.06. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 667/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. В., определен при условията на ЗПП, срещу определение № 1996/14.01.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 17032/2014 год. на СГС, ГО, VІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на П. против определение от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 56246/2014 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав. С този акт съдът е оставил без разглеждане молбата, по която е образувано делото, за спиране на изпълнението по изп.д.№№ 340/2006 г., 341/2006 г. и 342/2006 г. на ЧСИ Г. Д. с рег.№ 781, предявена на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, като недопустима.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно – необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли се за отмяната му и постановяване на друго определение по съществото на искането, с което да бъде спряно производството по цитираните изпълнителни дела на посоченото от жалбоподателя или на друго правно основание, по преценка на съда, до произнасяне на Прокуратурата на РБ с окончателен съдебен акт, от който да е видно, има ли извършени престъпления във връзка с изпълнителните дела, по които жалбоподателят е длъжник.
Основанията по чл.280 ал.1 ГПК се обосновават с това, че процесният казус, макар и да не се разрешава противоречиво от съдилищата, третира въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът е за необходимостта от еднаква правна защита при различните видове процеси, уредени в един и същи кодекс. Няма правна и морална логика при еднакви факти и обстоятелства тази защита да е различна, когато във всички случаи се касае за престъпни обстоятелства с преюдициален характер за разрешаването на спора. Затова се иска по тълкувателен път ВКС да разшири приложението на чл.229 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен акт и в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение са споделени изводите на Софийския районен съд, че нормата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е приложима в хода на висящо исково производство, но не се прилага по висящи изпълнителни дела. В последния случай спиране е допустимо в посочените в чл.432 ГПК изрични хипотези, сред които предявеното искане, основано на така изложените фактически обстоятелства и петитум, не попада. Изводите са на база твърденията в молбата, че жалбоподателят под заплаха е бил принуден да издава записи на заповед, въз основа на които са били образувани изпълнителните дела, като е отправено искане за тяхното спиране, до приключване на прокурорската проверка по случая.
С оглед изложеното дотук Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение приема, че жалбоподателят не е доказал изискуемите по чл.280 ал.1 ГПК /вр. чл.274 ал.3 ГПК/ общи и допълнителни предпоставки за допускане на обжалваното определение до касация. В случая нито е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, отговарящ на критериите, изяснени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по който да се допусне касационно обжалване; нито са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за тълкуване на нормата на чл.229 ГПК относно приложното й поле. Следва да се посочи, че спирането на изпълнителното производство е уредено с друга императивна разпоредба на ГПК и именно с оглед нейното приложение съдилищата са преценили, че така предявената пред съда молба за спиране на изпълнението е недопустима.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1996/14.01.2015 год., постановено по ч.гр.д.№ 17032/2014 год. на СГС, ГО, VІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: