4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
[населено място], 27.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1890 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. срещу решение №497/23.10.2013г. по в. т. д. №819/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №781 от 29.04.2013г. по гр. д. №655/2012г. на Пловдивски окръжен съд, като е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за сумата от 17 550 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 31.05.2009г. до 20.09.2011г. по чл.17 ал.3 от предварителен договор за покупко – продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички относими доказателства по делото и защитните доводи на въззиваемия в процеса, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за неоснователност на преядвените искове. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел,че ищецът не е изпълнил поетите в чл.16 от договора от 02.09.2008г. задължения да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, както и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. С оглед на това съдът неправилно приложил правилата на чл.95 и чл.96 от ЗЗД за забава на кредитор.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос : как и към кой момент се осъществява преценката за наличие на забава на кредитора, която освобождава длъжника от отговорност. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 64/ 03.06.2011г. по т.д. №558/ 2010г. на ВКС, I ТО и решение от 09.02.2009г. по т.д. №497/ 2008г. на ВКС, I ТО, както и решение от 28.01.2000г. по в.а.д. №88/99г. на АС при Б..
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че в изложението на касационните основания, липсва точно формулиран материално правен въпрос, който да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд и да е обусловил обжалвания резултат. Поради това счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за неустойка, въззивният съд е приел за установено, че ищецът не е изпълнил поетите в чл.16 от сключения между страните договор за покупко – продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 03.09.2008г., задължения да подпише лично или чрез пълномощник акт 15, да участва в процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация, а също и да подаде молба за откриване на индивидуална партида за електричество и питейна вода. Приел е,че тези задължения съставляват необходимо съдействие от страна на купувача досежно изпълнение на задълженията на ответника за извършване на всички строителни процеси в срок и съгласуването им с останалите участници в строителството. Поради това е счел, че с неизпълнението на тези задължения ищецът – купувач не е оказал необходимото съдействие на ответника да изпълни в срок задължението за построяване в срок на процесната сграда. Въз основа на това е приел,че е налице забава на ищеца като кредитор, която освобождава ответника от последиците на неговата забава, в случая отговорността за заплащане на уговорената в чл.17 ал.3 от договора неустойка.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че поради неизпълнение на поетите с договора задължения на кредитора – купувач за оказване на съдействие на ответното дружество, е налице забава на кредитора, която съгласно чл.96 от ЗЗД освобождава ответника от отговорността за заплащане на уговорената в чл.17 ал.3 от договора неустойка.
По въпроса за възможността за освобождаване на длъжника от отговорност за неустойка, при наличие на предпоставките по чл.83 от ЗЗД, респективно на чл.95 от ЗЗД, е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия състав, обективирана в решение №147 от 16.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Останалите цитирани от касатора решения на ВКС по чл.290 от ГПК, не касаят отговорността за неустойка, а други правни въпроси – как се освобождава длъжника от парично задължение при забава на кредитора и дали забавата на кредитора го лишава от правото да развали двустранния договор, поради което същите са неотносими към настоящия спор.
Не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, за допускане на касационен контрол, доколкото касаторът не е представил влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища, въззивни съдилища или решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Актовете на арбитражните съдилища, не формират съдебна практика по граждански дела, предвид което наличието на противоречиви изводи, формирани в обжалваното въззивно решение и решение на арбитражен съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи,че наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос би изключила основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, дори и да бе установена противоречива практика на съдилищата, доколкото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС противоречивата съдебна практика е уеднаквена.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 686,50 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №497/23.10.2013г. по в. т. д. №819/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора А. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 686,50 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.