О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С., 16.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
едседател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №5884/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №3744 от 25.05.2015г по гр.дело № 531/2015г на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 24.04.2014г по гр.д № 9236/2013г на Софийски районен съд . Отменено е дисциплинарно наказание уволнение, наложено със заповед №18 от 16.01.2013г . Служителката П. Л. С. е наказана за три нарушения , първите две от които същата не е извършила ,според установеното пред съда. Третото нарушение на трудовата дисциплина е извършено , но не обуславя налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание съгласно чл.189, ал.1 КТ. Постановено е възстановяване на работа и е присъдено обезщетение .
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по два въпроса . Първият е за неправилността на извода в обжалваното решение , че ищцата не била злоупотребила умишлено с доверието на работодателя, че е извършила нарушение поради небрежност , което не е тежко нарушение и поради това наказанието не съответства на залегналите в чл. 189 ал.1 КТ критерии. Тезата на защитата е , че в случая се касае за съзнателно извършено действие за прикриване на ощетяващи работодателя практики и нарушения , чрез умишлено и съзнателно въвеждане на неверни данни при съставяне на отчетен файл от служителката в компютърна система за отчетност и контрол(S.) . Противоречието е с решения №86/2011г по гр.д № 1734/2009 ІV г.о, реш.№379/2011г по гр.д №100/2011г І. г.о , реш.№ 242 /2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о и реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о , които по идентични казуси отчитат злоупотребата с доверие като тежко нарушение , в разрез със задължението за лоялност , с оглед характера на поверената работа ,т.е при оказано по- високо доверие с оглед материално-отчетническа ръководна или контролна функция това решаващо се взема предвид , без да е от значение дали са настъпили имуществени вреди за работодателя . Ищцата е заемала длъжност ръководител в отдел отчетност и е въвела неверни данни в системата за отчетност.
Следващият въпрос е за неправилността на извода в обжалваното решение ,свързан с еднократния характер на нарушението. Съобразявайки еднократен характер , в противоречие с реш.№ 257/2010г по гр.д №3681/2008г ІІІг.о ВКС въззивният съд приема, че служителката не следва да бъде държана отговорна за своите умишлени увреждащи действия, понеже нарушението е едно и не е тежко.Според установената практика на ВКС, еднократен характер на нарушението не изключва най- тежкото наказание за него.
В постъпил отговор ответницата по касационната жалба П. Л. С. оспорва същата , като се позовава на правилността на решението .Не е налице противоречие със задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК .Няма умисъл ,дори нарушение няма. И. е боравела с компютърна програма при въвеждане на данни за заредено гориво от служебните автомобили на дружеството . Данните за вида гориво на автомобилите са били въведени предварително в таблицата ,т.е не са въвеждани лично от ищцата ,както останалите данни. Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулираните в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси пряко се визират и оспорват изводи на възивния съд ,че единственото установено по делото нарушение на ищцата не е тежко и не обуславя налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. По прилагането на чл.189 ал.1 КТ практиката на ВКС е трайна и установена ,като обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика . На първо място стои изискването за преценка на всички посочени в нормата обстоятелства във взаимна връзка , като никое от тях не се абсолютизира. Това се отнася както за субективното отношение на дееца към извършеното , а в тази връзка и каква е формата на вината му ,така и за обективната страна на нарушението.Преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение . За тежестта на нарушението също е от значение характера на изпълняваната работа , доколко тя е свързана с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата , но винаги преценявано наред с обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. (реш. № 372/2010 по гр.д № 1040/2009 ІV г.о, реш. № 372/2014г по гр.д №3731/2013г ІV г.о , реш. № 112/2015г по гр.д №5348/2014 ІІІ г.о, реш. № 227/2012 по гр.д № 1417/2011 ІІІг.о ) . Затова по- високата отговорност при контролни и отчетнически функции и боравене с материални ценности е от голямо значение (реш. № 163/2012г ІV г.о , реш. №167/2013г ІV г.о ), но не е абсолютно основание за извод , че всяко невнимание или пропуск в работата е тежко нарушение и злоупотреба с доверието на работодателя. Дори извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина не означава,че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение (реш. № 133/2015г по гр.д№ 5394/2014 ,ІV г.о).
В изложението се оспорва извод на съда за връзки между фактите , а правното разрешение , че злоупотреба с доверието на работодателя може да има и при небрежна форма на вина , не е игнорирано от въззивния съд съд при преценката му . Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения първи въпрос , които при конкретно преценяваните от съда обстоятелства е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика .
По второто изтъкнато съображение , формулирано като въпрос, също не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .В. съд не е обективирал при решаващата си дейност разрешение ,според което еднократния характер на нарушението изключва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание , а е преценил тежестта му с оглед обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителката, включително формата на вина при извършването му Характера на нарушението се взема предвид от съда и няма пречка едно единствено нарушение на служителя да обоснове извод за законосъобразно налагане на най- тежкото наказание, както няма и условие нарушението непременно да е извършено умишлено, за да се квалифицира същото по чл.187 т.8 КТ или да се приеме ,че най- тежкото дисциплинарно наказание му съответства. Въпрос на обосновка е релевантните обстоятелства да се преценят за всеки конкретен случай съответно , а правен въпрос е този за прилагане на доказателствените правила и обсъждането на всички обстоятелства във взаимна връзка, които изисквания към решаващата дейност на съда също са спазени. По настоящето дело не само че умисъл, резултатен от едно съзнателно, преднамерено въвеждане на неверни данни с в компютърната програма от служителката цел да се прикрие ощетяване на работодателя не е доказан (не е и доказван в хода на делото с друго, освен с необосновани изводи на ответника за връзка между факти) , а тук обстоятелствата при самото нарушение пряко са навели на извод за небрежна форма на вина За улеснение при работа с програмата, се е разчитало на предположението за съответствие на вида заредено гориво с характеристиката (данните) относно всеки от автомобилите на Ч. за бензинов или дизелов двигател , въвеждано предварително в таблицата като вид заредено гориво (бензин/дизел) Служителката не е проверявала дали в изходящите данни има разминаване, каквото не е допускала за възможно. Програмата също не е допускала за бензинов автомобил да се въведат данни за заредено дизелово гориво и обратно. Изходните,подлежащи на въвеждане данни, са представлявали фактура на [фирма] под формата на таблица с помесечно отразяване зарежданията на всички автомобили с гориво (на около 5 хиляди реда – св. К., тъй като автомобилите на Ч. са около 1600 –св. А.). Служебно задължение на ищцата е било да проверява и въвежда данните в компютърната програма,за вида заредено гориво включително, въз основа на фактурите,съставяни в този вид и обем . При установените два случая на погрешно въвеждане на данни в програмата за отчитане и контрол при зареждане с гориво на служебните автомобили на работодателя на датата 08.012013г , твърдението в заповедта за злоупотреба с доверие не се основава изолирано на нарушението при създаването на файла , а е свързано с вменените други две нарушения на същата служителка – че на датите 09.12.2012г и 19.12.2012г , на бензиностанция на Петрол АД в [населено място] , именно тя е използвала служебни транскарти за зареждане на гориво, зачислени на различни служебни автомобили с бензивови двигатели ,за да зареди личния си автомобил с дизелово гориво (нарушение по т.1 , т.2 от заповедта за уволнение ) и че третото нарушение( по т.3 от заповедта ) е извършено от нея при въвеждане на данните, за да се прикрият първите две .
Само че след като съдът на първа инстанция решаващо е приел , че ищцата не е извършила първите две визирани нарушения и гориво в нейния личен автомобил не е зареждано със служебна карта ,а с въззивната жалба настоящият касатор не е оспорил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в тази част ,липсва фактическата обосновка на поддържаната от него теза за нарушението по т.3 (при създаване на отчетния файл) като съзнателно, преднамерено, целенасочено измамливо, заблуждаващо и умишлено. Същите квалификации са повторени многократно и многословно в пространното изложение на касатора , те изразяват оспорване на изводите на въззивния съд , но не могат да се примат за конкретна обосновка на правни въпроси ,нито за обосновка на противоречиви правни разрешения, предвид цитираната в изложението практика на ВКС. Ако ищцата бе преправила данните във фактурата на [фирма] , както се постулира в изложението,то поведението й би обусловило поддържаните от касатора изводи , но нейното нарушение не се изразява в подобни действия. Ако служителката бе извършила останалите две нарушения , които са й вменени в заповедта за уволнение и дори ако само е знаела за тях, изводът относно тежестта на нарушението също би следвало да е друг. Ако от установения по делото начин за работа с програмата S. и практикувания способ за въвеждане на данни в тази програма можеше да се заключи , че П. С. със сигурност е констатирала противоречието в първичния документ между вида двигател и фактурираното зареждане на конкретните автомобил с друг вид гориво, то въвеждането на погрешни данни от нея пак би довело съда до друг извод , по отношение тежестта на нарушението включително .
Установената пред въззивния съд фактическа обстановка по извършване на нарушението не е при горните условия. Вярно е , че работата на ищцата с първични документи и въвеждане на данните в програма е пряко свързана с контролно–отчетнически функции , израз е и на по-висока степен на гласувано доверие от работодателя и за изпълнението на работата е необходимо повишено внимание и прецизност. Но това не означава , че всеки пропуск или грешка трябва да води до необратимо подозрение за неизпълнение на задължението за лоялност , поддържано от работодателя в този трудовия спор. Съгласно практиката на ВКС, установена с реш. № 461/2010 по гр.д № 626/2009 ІІІ г.о, при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение ,на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ , т.е като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя .В настоящия случай , както вече се изтъкна , работодателят е обосновал преценката си за тежест, вменявайки три свързано извършени нарушения на едно и също лице – първите две извършени с цел неправомерно облагодетестване, а третото извършено за да се прикрият първите две . В трудовия спор е установено ,че първите две нарушения не са извършени от лицето , а при третото нарушение , което действително е извършено , мотив за прикриването на други нарушения не е установен. При тези обстоятелства цитираните от защитата решения на ВКС № 86/2011г по гр.д № 1734/2009 ІV г.о , реш.№379/2011г по гр.д №100/2011г І. г.о , реш.№ 242 /2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о , реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о и реш. № 257/2010г по гр.д № 3681/2008г ІІІ г.о не съдържат отговор на правен въпрос, който да обуслови други решаващи изводи на съда по въпроса за съответствието на наказанието с тежестта на нарушението , съответно друг изход на делото .
Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата , установени в размер на 500 лева за адвокатска защита
Ето защо , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №3744 от 25.05.2015г по гр.дело № 531/2015г на Софийски градски съд
Осъжда [фирма] да заплати на П. Л. С. от [населено място] ,[ЕГН] сумата 500 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .