Определение на Върховен касационен съд 3 г.о 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 20.01.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч.гр. д. № 609 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 274 ал.2 във вр. ал.1 т.1 от ГПК и е образувано по частна жалба на М. М. В. в качеството й на настойник на поставения под пълно запрещение Й. И. А., чрез пълномощник адв. П. П. и адв. К.М. , срещу процесуално решение (по същество определение) № 271 от 21.10.2010г. на В. окръжен съд , с което на основание чл. 119 ал.2 от ГПК (отм) е приет за надлежно заявен отказ от иска по молба на ищеца Й. И. А. с вх. № 11258 от 13.10.2008г ,обезсилено е обжалваното решение №36 от 23.05.2008г по гр.д. №280/2007 на Е. районен съд и е прекратено производството по в. гр.д. №787/ 2008г на В. окръжен съд . Постановеното процесуалбно решение се обжалва в двете части с отделни жалби .
Частният жалбоподател , чрез представляващите го понастоящем лица , поддържа оплакване за незаконосъобразност . При налични данни и доказателства поставили под съмнение дееспособността на ищеца към момента за изявлението за отказ от иска , същият уважен на първа инстанция, въззивният съд е нарушил служебните си задължения при зачитането на тези процесуални действия по съображения ,че решението на съда за поставяне на настоящия ищец под пълно запрещение има конститутивен характер и действа занапред ,а отказът от иска е заявен преди влизане в сила на същото решение Изтъква се ,че състоянието на ищеца и неговата дееспособност не може да обоснове теза за прекратяване на делото ,включително предвид фактическата обстановка ,възприета с решение №105 от 21.04.2010г на В. окръжен съд за поставяне под запрещение.
Частната жалба е допустима и постъпила в срок. Независимо от процесуалната си форма , актът в случая подлежи на обжалване по реда на гл.ХХІ от ГПК.
Разгледана по същество , частната жалба е основателна .
Въззивният съд е основал акта си на писмените изявления на ищеца от 13.10.2008г за отказ от иска ,като молбата е била представена от насрешната страна без надлежна (нищожна) нотариална заверка и същата е оспорена от пълномощника на ищеца в процеса . Взети са предвид протоколираните изявления на самия ищец от съдебно заседание ,проведено на 21.01.2009г по делото,чиито отговори съдът е възприел като воля за отказ от иска . Постановеното в същия протокол определение за пректатяване на производството по делото е било отменено по реда на инстанционния контрол , с определение№575 от 30.10.2009г по ч. гр.д. №584/2009г на ВКС , като същите изявления са били преценени като възможна изява на лице което страда от мозъчно- съдова болест ,съдова деменция , съответно като основание за спиране на производството по настоящето дело предвид наличните към този момент доказателства ,до изясняване на въпроса за опорочени процесуални действия .Основанието по чл. 182б.”в” от ГПК е указано на въззивния съд и делото е спряно до приключване на вече заведеното производството по чл. 5 ал.1 от ЗЛС. Възобновено по молба на назначения настойник предвид поставянето на решение , с което ищецът е поставен под пълно запрещение, производството по делото отново е прекратено от въззивният съд по реда на чл.119 ал.2 от ГПК (отм) с обжалвания понастоящем акт .
За да основе обжалваното процесуално решение на правното действие на изявление , направено преди две години и за да прекрати на делото след възобновяването му, когаято ищецът вече е поставен под пълно запрещение , макар към момента изразената чрез назначения представител воля на ищцовата страна да не е в потвърждение на извода за редовност на спорно заявения отказ от иск , въззивният съд е приел за установено ищецът да е имал „психична” воля , да е разбирал свойството и значението на действията си и да е можел да ръководи постъпките си към момента на извършването на спорните действия , доколкото в производството за поставяне под запрещение е разгледана молба от 25.02.2009г за назначаване на временен попечител по чл. 337 ал.2 от ГПК , като ВОС не е преценил обстоятелствата в полза на тезата, че към онзи момент това е било необходимо.
Изводът ,че щом ищецът се е явил пред съда по настоящето дело на 21.02.2009г. и щом двете производства са се развили в близко време, то А. е бил в добро психично здраве и е разбирал какво върши ,е изграден в нарушение за съществени процесуални правила и е необоснован .Преценката на съда относно правната необходимост от временен попечител по чл.337 ал.2 от ГПК не е такава относно факти, които са от решаващо значение за редовността при извършването на други процесуални действия по същото време , пред друг съд . Освен това неправилно въззивният съд е придал решаващо значение на съображенията , довели до отхвърляне на искането за назначение по чл. 337 ал.2 от ГПК , вместо да се съобрази с възприетата в решението по чл. 5 ал.1 от ЗЛС фактическа обстановка. При преценка на медицински и юридически критерии ,мярката по този ред е основана на факта ,че от м. октомври 2007г Й. А. е настанен в институти и лечебни заведения именно поради невъзможността да се грижи са своите работи и докато през м. август на 2007г е бил психично здрав , то през м. юли на 2008г е променил поведението си , бил е освидетестван от психиатър към клиниката по психиатрия М. „Св. М.[населено място].
Заболяването на ищеца се характеризира с т. нар. флутукация,развитие на симптомите с наличието на подобрения и влошаване, което е относимо към преценката дали при определени волеизявления лицето е било в състояние да се грижи за своите работи. Комулативните условия за редовност на процесуалното действие се преценят самостоятелно , но не и изолирано .Когато се касае за умствено развито лице както в случая ,даването на смислен отговор на поставен въпрос не е достатъчно за да изпълни правният критерии .Поставянето на ищеца под запрещение по реда на чл. 5 ал.1 от ЗЛС с решение№ 501 от 21.04.2010г на ВОС неправилно е преценено от въззивния съд единствено по отношение на правното му действие занапред От конститутивния характер на решението за поставяне на лицето под запрещение не следва, че въпросът с валидността на извършени от същия процесуални действия по друго дело и преди постановяване на акта по чл. 336 и сл. от ГПК , се оказва решен от това юридическо действие . По отношение на писмено заявления отказ от страна на ищеца по делото и предвид обстоятелства, веднъж обосновано поставили под съмнение ищцовата дееспособност към момента на извършване на съответното процесуално действие, включително след обясненията на А. в съдебно заседание ,не са били налице основания понастоящем съдът да ревизира задълженията си по чл. 25 ал.1 от ГПК, произтичащи от съмнението дали процесуалното изявление е редовно . Резултат от процеса по чл. 5 ал.1 от ЗЛС,с оглед на който делото е било спряно, е поставянето на ищеца под пълно запрещение и не са били установени факти и обстоятелства, които пряко да доведат до извод за редовност на изявлението по чл. 119 ал.2 от ГПК (отм). Налице са били основания съдът да приложи чл. 25 ал.3 от ГПК (отм) и правилото , че съмнението в редовността на едно процесуално действие е обстоятелство , задължаващо съда да отстрани съмнението посредством поправяне на конкретното действие, като според случая изиска потвърждаване или допълнително положително установяване на обстоятелства , доказващо неговата редовност . Въпросът за изграждането на увереност, че едно процесуално изявление изхожда от дееспособен, свързаното с него задължение на съда да съобрази наличието или липсата на потвърждение от вече законно представляваната страна спрямо спорните процесуални действия , в случая отказ от иска по чл. 119 ал.2 от ГПК, ако съмнението не се отстрани , стои в рамките на служебното начало и е подчинено на същото правило. Като не е съобразил произтичащо от чл. 25 ал.3 от ГПК (отм) свое служебно задължение , а вместо това необосновано е преразгледал преценени веднъж процесуално релевантни обстоятелства (каквото е съмненето за редовност) във връзка с процесуалните действия на ищеца към минал момент , В. окръжен съд съществено е нарушил процесуалните правила и е постановил неправилно определение под формата на решение ,което следва да бъде отменено изцяло .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Отменява определение (неправилно наименовано решение ) № 271 от 21.10.2010г. по гр.д. № 787/2008г на В. окръжен съд
Връща делото на В. окръжен съд ,за по- нататъшни процесуални действия по разглеждане на делото от друг състав на същия съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.