ОПРЕДЕЛ ЕH И Е
№290
С. 10.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1449 по описа за 2010г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид
следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. К. П. и П. М. П.-двамата от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 243 от 18.06.20Юг. по в.гр.д.№ 325 по описа за 20Юг. на Русенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 324 от 4.03.201 Ог. по гр.д. № 3717/2009г.на Русенски районен съд,като са отхвърлени предявените искове на В. К. П. и П. М. П. против Г. П. М.- за прогласяване на нищожност на договор, сключен с н.а.№174 от 20.06.2007г.за продажба на недвижим имот-апартамент № 6 с площ от 78.57кв.м.,в [населено място] [улица] бл.106 вх.2 ет.З -на две основания- поради противоречие със закона, изразяващо се в неявяване на ищците лично пред нотариуса и поради липса на съгласие,за унищожаване на същия договор, сключен с н.а.№174 от 20.06.2007г.за продажба на апартамент № 6 с площ от 78.57кв.м.- на две
основания -поради неразбиране или неспособност на ищците да ръководят действията си и поради грешка в предмета.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.З от ГПК по поставените два въпроса- 1. за разграничаването на иска с правно основание чл.26 ал.1 изр.1 от ЗЗД,във вр. с чл.474 ал.4 от ГПК/отм./,в който следва да се установи дали лицата,чийто изявления се съдържат в оспорения нотариален акт са се явили лично пред нотариуса с иска с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД,в който следва да се установи дали изявленията,съдържащи се в нотариалния акт са на лицата, посочени като негови автори и 2. за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.26 ал.1 изр.1 от З. вр. с чл.474 ал.4 от ГПК/отм./,когато ищците навеждат оспорени от ответната страна отрицателни твърдения,че не са се явили лично при нотариуса.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор,с който се оспорва и допустимостта, и основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че сключения между страните договор с н.а.№174 от 20.06.2007г.не е нищожен,защото не противоречи на изискванията на закона.Счел е,че нотариалното действие не е извършено в нарушение на чл.474 ал.4 от ГПК/отм/За да счете,че участващите в него лица са се явили лично,се е позовал на обвързващата доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса.Относно тежестта на доказване- е посочил,че наличието на официален документ размества принципа за доказателствената тежест,съгласно който отрицателните факти не подлежат на установяване от страната, която ги твърди,а на оборване от насрещната.В. съд е приел,че сделката не е и унищожаема-на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД,тъй като от приетото заключение на експертизата и от показанията на свидетеля С.- се установява,че ищците са могли да разбират свойството и значението на сключената сделка,а относно твърдението за грешка в предмета е счел за недоказано.
При тези данни -следва да се приеме,че поставените от касаторите въпроси -са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда.Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- в смисъла,изяснен в т.4 от TP №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС,както се твърди в подадената жалба.
Действително -ищците да се позовали на две основания за нищожност – едното по чл.26 ал.1 от ЗЗД – поради противоречие със закона, а другото- по чл.472,във вр.с чл.474 ал.4 от Г./отм./ поради нищожност на нотариалното действие,за което са твърдяли,че е извършено без лично им явяване в кантората на нотариуса.В теорията и практиката няма спор,че това са два отделни искащо които следва да бъдат установени различни обстоятелства и по които съдът дължи отделно произнасяне, съобразно ангажираните доказателства и изразените доводи. В. съд е направил точно това, излагайки отделни мотиви,във връзка с всеки един от така предявените искове.Обсъдил е и въпроса за разпределението на доказателствената тежест,като правилността и обосноваността на изложените в тази връзка доводи-тъй като не са основания за допустимост-не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.По тях съдът може да се произнесе само ако и след като допусне касационно обжалване. Единствено може да бъде посочено,че обвързващата формална и материална доказателствената сила на официалния удостоверяващ документ подлежи на оборванещо със съответни доказателства,а не с голословни твърдения. /С оглед нормата на чл.164 т.2 от ГПК свидетелски показания са недопустими/.Доказателствената тежест- с оглед нормата на чл.193 ал.З от ГПК е на оспорващата го страна.В случая – преценката на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.472,във вр.с чл.474 ал.4 от ГПК/отм./,във вр.с 26 ал.1 т.1 от ГПК/отм./-произтича от липсата на доказателства, оборващи доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса,а не от невъзможността на съда да разграничи този иск от иска по чл.26 ал.1 т.2 от ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №243 от 18.06.20Юг. по в.гр.д.№ 325 по описа за 20Юг. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.