О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№290
гр. София, 12.04.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07.04. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2143/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение №652 от 08.04.2015 г. постановено от СГС по гр.д. №2801/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.11.2013 г., постановено по в.гр.д. №279/2015 г. на ПОС, с която са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от страна на ищеца [фирма]-гр.П. да бъде признато за установено, че касаторът дължи на ищеца сумите от: 11797,20 лева –цена на доставени стоки по фактура №2413/20.09.2013 г. и 8 582,50 лева- на същото основание по ф-ра №2415/30.09.2013 г. и съответните лихви за забава, за които е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК, въззивният състав се е позовал на следните установени по делото факти: С договор за търговска продажба и спецификация от 08.03.2013 г. между страните по делото са възникнали търговски отношения по доставка на дизелово гориво и двигателно масло от страна на ищцовото дружество на ответната община срещу договорената по начин на ценообразуване цена. За извършените от страна на доставчика продажби са издадени и процесните две фактури: фактура №2413/20.09.2013 г. за 11 797,20 лева и ф-ра №2415/30.09.2013 г. за 8 582,50 лева- двустранно отразени в счетоводствата и на двете страни, според данните в заключението на ССчЕ, приета по делото. Налице е и писмено потвърждение на дълга от 10.02.2014г.. Така издадените фактури по своето съдържание съответстват и на приетите по делото стокови разписки за извършените доставки, относно видовете стоки и техните количества и с издадените касови бележки.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос , дали е допустимо неизправната страна по двустранен договор да претендира реално изпълнение. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с посочената казуална практика на ВКС по реда на чл.218а, б. „а“ ГПК-отм. .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани съставът на въззивния съд се е позовал на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства: съдържанието на договора, стоковите разписки и касовите бележки и приетите фактури,които са надлежно двустранно осчетоводени от страните, въз основа на които е приел за доказано наличието на договорна връзка с твърдяното от ищеца в ИМ съдържание и дължимостта на процесните суми от ответника. Следователно отговорът в една или друга насока на наведения от страна на касатора въпрос, дали е допустимо неизправната страна по двустранен договор да претендира реално изпълнение , сам по себе си не би довел до краен резултат по спора различен от приетия в обжалваното решение. Отделно от това, подобно възражение не е наведено от ответника в хода на процеса пред инстанциите по същество и отговорът му не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В този смисъл този правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №652 от 08.04.2015 г. постановено от СГС по гр.д. №2801/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.