О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
гр. София, 18.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Н. т. д.№575 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Д. М. Т. срещу решение №262 от 14.11.2016г. по в.т.д. №388/2016г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 204 от 30.03.2016г. по т. д. №660/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. М. Т. срещу [фирма], [населено място], евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.второ във връзка с чл.82 от ЗЗД и с правно основание чл.79 ал.1 пр. първо от ЗЗД искове за сумите както следва: сумата 26 000 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на общите условия на сключен между страните договор за регистрация на домейн и за сумата от 316, 81лв., претендирана като претърпени загуби – сбор от заплатени ежегодни такси за поддръжка на домейна за периода 2010г. – 2014г. и евентуално за осъждане на ответника да изпълни реално поетите със същия договор задължения като регистрира интернет името econt.bg на името на Д. М. Т.. Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място], като трето лице – помагач на страната на ответника.
Касаторът поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, а също и че е необосновано. Счита, че въззивният съд неправилно е дал приоритет на регистрираната от третото лице – помагач търговска марка “ Е. експрес“, което прави изводите му необосновани и е в противоречие както с общите условия на Регистър.БГ, така и със съдебната практика. Счита за необоснован и извода на съда, че преценката му при регистрацията на домейна се извършва само при съобразяване на изискванията на 5.4.1 от общите условия, а преценката по 5.4.2 – дали желаното интернет име може да доведе до объркване, само при заявено арбитриране от заявител за същия домейн. Поддържа, че съдът неправилно е приложил Общите условия, приемайки, че се касае до хипотезата на т.5.4.2 от същите, както и че не е изложил аргументи защо счита,че интернет името еcont.bg може да доведе до объркване и в какво се изразява то.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа,че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Наличието на регистрирана търговска марка може ли да се ползва с приоритет, когато домейнът е защитен, при положение, че в Общите условия са предвидени четиринадесет самостоятелни основания за регистрация и те не могат да се противопоставят по сила? 2.При преценката дали името на домейна може да доведе до объркване, следва ли да се изхожда от съдържанието на информацията, публикувана на интернет – страницата на регистранта или за това следва да се съди единствено от името на домейна? 3. Налице ли е нищожност, поради противоречие с морала и добрите нрави и на закона, на клаузите на пункт 1.13 и 11 от Общите условия на [фирма], допускащ разрешаване на спорове между регистранта и заявителя на домейна от арбитражна комисия, формирана от [фирма] и поставят ли Общите условия регистрантите в неравностойно положение? Поддържа, че първият и вторият въпроси се решават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №1708/12.04.2013г. по гр.д.№18234/2012г. на Варненски районен съд и на решение №1511/25.08.2011г. по в.т.д.№498/2010г. на Софийски апелативен съд, в което при преценка на вероятността за объркване на потребителите се приема,че на интернет страницата на ответника има достатъчно информация, че дружеството е българска компания и не е обоснована възможността за асоцииране от потребителя на материална връзка между така предлаганите услуги от притежателя на домейна и маркопритежателя. Твърди, че осъществяването на касационен контрол по третия въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], и третото лице помагач [фирма], [населено място], поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд, както и че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че въз основа на подадена заявка № 53961 от 21.12.2009г. за регистрация на домейн в областта .bg и подобластите, между страните по делото е възникнало правоотношение по регистрация и поддръжка на домейн econt.bg,. Със заявка за промяна на основанието за ползване на името № 7903 от 22.10.2010г. от регистранта е посочено основание за ползване– „име на лиценз” без представяне на документи, удостоверяващи основанието за ползването на интернет името. Съдът е приел, че с оглед на това домейнът, ползван от въззивника, е станал защитен по смисъла на чл.1.6 от Общите условия за регистриране и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, независимо от липсата на доказателства за основанието. Съдът е установил подаването на заявка за регистрация на домейн econt.bg и на заявка за промяна на основание за регистрация от третото лице помагач по делото [фирма] – име на регистрант и име на регистрирана марка или географско означение, както и на заявка за арбитриране на домейна econt.bg. С решение на предвидена в т.11 от Общите условия арбитражна комисия е било уважено искането за прекратяване на регистрацията на въззивника – ищец Д. Т. и въззиваемото го дружество е уведомило, че неговият домейн econt.bg ще бъде закрит и същият ще бъде регистриран на заявителя, спечелил арбитрирането. Въззивният съд е приел, че с оглед характера на договора между страните, като такъв за продължително изпълнение, при който развалянето е за в бъдеще, платените от регистранта такси за периода на безспорното между страните действие на договора 2010г. – 2014г., не подлежат на връщане дори и да се установи липса предпоставки за прекратяване на регистрацията, тъй като тези суми представляват заплатена от регистранта цена за вече получена услуга по поддръжка на домейна за този период. Приел е за спорно между страните наличието на предпоставките за едностранно прекратяване на регистрацията от регистъра по реда на чл.9.6 от Общите условия – по решение на арбитражната комисия. Счел е за неоснователни твърденията на въззивника за нищожност на клаузите на т.1.13, т.11 и т.11.4.2 от Общите условия, предвиждащи възможност регистраторът – [фирма] сам да отнема регистрация, като противоречащи на закона, на морала и добрите нрави, поставящи регистрантите в неравностойно правно положение, предвид, че само регистраторът разполага с правата да осъществява регистрация на домейни за област.bg. Въззивният съд е изложил съображения, че накърняване на добрите нрави има, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна, когато правата и задълженията на страните са явно несъразмерни. Приел е, че в случая Общите условия дават възможност само на регистранта да прекрати едностранно договорната връзка между страните, без да излага причини за това, а такава насрещна възможност за регистъра не е предвидена. Всички възможности на регистъра за едностранно прекратяване на договора са поради виновно неизпълнение на задължения на регистранта, като във всички случаи е предвидена възможност на регистранта да промени поведението си или защити избора си пред нарочно сформиран от регистъра помощен орган. Поради което и съдът е приел, че текстовете за прекратяване на договорната връзка след процедура на арбитриране не противоречат на добрите нрави и не поставят потребителя на услугата в неравностойно положение. Въззивният съд е приел, че извършването на арбитриране между заявители и регистранти е една от основните функции и задължения на регистъра, изрично регламентирана в т.2.1 от Общите условия, като според т.1.13 и т.11.14 от същите, споровете между заявител на домейн и регистрант се разглеждат от сформирана от търговското дружество арбитражна комисия, която излиза със становище, въз основа на което окончателното решение по спора се взема от [фирма]. Съдът е посочил в мотивите си, че в част пета на общите условия „изисквания към интернет името“ от т.5.5.1.1. до т.5.5.1.14. са изброени различни основания за ползване на интернет името, без да е предварително регламентиран приоритет на някое от тях. Изложил е мотиви, че е напълно възможно различни лица да имат различни основания за ползване на едно и също име, което изключва възможността регистърът сам да извършва преценка и да решава кое основание е по- силно и на кое следва да бъде дадено предимство. В правомощията на регистъра е само проверката за това дали избраното и регистрирано име, за което и трето лице има основание, при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави. В конкретната хипотеза съдът е приел, че третото лице, помагач на въззиваемото дружество, се легитимира като носител на регистрирана търговска марка „Е. експрес” в патентното ведомство на страната и регистрирана марка Еcont в Общността с регистрация от 28.03.2008г., за които са представени свидетелство и удостоверение за регистрация, като марката е регистрирана за куриерски услуги, транспорт, опаковане и съхраняване на стоки. Посочил е, че третото лице – заявител е дружество, което извършва куриерски услуги под това име и е придобило известност в България към момента на регистрация на спорния домейн, както и че то има регистриран домейн със същото интернет име в друго разширение econt.com. Съдът е изтъкнал, че въззивникът Т. не е представил в производството по делото доказателства за посоченото от него основание за ползване на името – посоченият в заявката лиценз на негово име. При така установеното, съдът е приел, че регистрантът – въззивник с регистрацията на домейн с името econt.bg и използването му нарушава добрите нрави и създава възможност за объркване на потребителите на домейна, поради което и са били налице предпоставките по т.5.4 във т.9.5 от Общите условия за едностранно прекратяване на договорното правоотношение от страна на регистратора. Поради това съдът е приел предявените искове за неоснователни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение и не е обусловил правните изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените осъдителни искове. Въпросът е поставен с оглед твърдението на касатора, че неговият домейн е защитен. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че домейнът действително е регистриран като защитен, като касаторът – регистрант със заявка за промяна на основанието за ползване на името №7903 от 22.10.2010г. се е позовал на основанието по т.5.5.1.5 – име, придобито от регистранта, съгласно издадени лицензи, валидни на територията на Република България. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че нито пред регистъра, нито в хода на настоящото производство, касаторът – ищец е представил доказателства,че действително притежава такъв лиценз, съответно за наличие на някое от останалите предпоставки по чл.5.5.1.1 – 5.5.1.14 от общите условия към договора, даващи право на регистрация на защитен домейн. Поради това обуславящо за изводите на съда не е отдаването на приоритетно значение на едно от основанията за регистрация на защитен домейн, спрямо друго основание, а преценката, че наличието на едното основание „регистрирана търговска марка „Е. експрес” в патентното ведомство на страната и регистрирана марка Еcont в общността“ е доказано от заявителя [фирма], [населено място], докато посоченото от Д. Т. основание – „лиценз, валиден на територията на Република България“ не е доказано от него.
Вторият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В цитираното от касатора решение №1511/25.08.2011г. по в.т.д.№498/2010г. на Софийски апелативен съд се изследва нарушение на правото върху търговска марка и по – специално кога използването в домейна на знак, който е идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана създава вероятност за объркване на потребителите, с оглед хипотезите на нарушение на правото върху търговската марка, изброени в чл.13 ал.1 от ЗМГО. За да е налице нарушение на търговската марка е необходимо едновременното използването на марката в търговската дейност на нарушителя и то за означаване на сходни стоки и услуги, и създаването на възможност за объркване на потребителя, че са касае за стоки и услуги, произведени от притежателя на марката. В настоящата хипотеза създаването на възможност за объркване е предвидено като самостоятелно основание за прекратяване на регистрация на домейн в Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта.bg и подобластите, тоест без да е да е предвидено като условие домейнът да се използва в търговска дейност и то за идентични стоки или услуги. Поради това изследваните от САС предпоставки за наличие на нарушение на правото върху търговска марка, не са приложими в настоящата хипотеза.
Третият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос също не обуславя допускането на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че текстовете за прекратяване на договорната връзка след процедура на арбитриране не противоречат на добрите нрави, е основан изцяло на конкретните клаузи в общите условия на [фирма] за регистрация и поддръжка на домейни в областта.bg. Разрешаването на спора в зависимост от преценката на конкретни договорни клаузи и факти по делото не позволява формулираният в п. 3 от изложението въпрос да се определи като правен въпрос от значение за изхода на делото, а и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на уговорките, обективирани в общите условия, при които е сключен процесният договор. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №262 от 14.11.2016г. по в.т.д. №388/2016г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. М. Т. [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.11, да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. С., на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева / триста лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.