5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
София.09.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3153/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник ст.юрисконсулт М. Д., срещу решение № 1318 от 26.06.2014 г. по т.д. № 4414/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което: след частична отмяна на решение № 6003 от 05.08.2013 г. по т.д. № 17297/2011 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният срещу „Българска национална организация на зооинженерите за развъждане на породите селскостопански животни” иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ДФ”Земеделие”сумата от 402 404.29 лв. – главница и 47 114.41 лв. – лихва за забава за периода от 11.02.2010 г. до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2011 г., които задължения произтичат от договор № 22159035/14.07.2009 г. и представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13 956/2011 г. на Софийски районен съд, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 662 352.02 лв. – за главницата и до 115 606 лв. – за лихвата за забава.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и по съображения, подробно изложени в нея, се иска касиране на атакуваното въззивно решение, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация – „Българска национална организация на зооинженерите за развъждане на породите селскостопански животни”, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Я. А., оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита решението за правилно. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд след цялостно и подробно обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, е извел извод за недоказаност на твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на ответната организация, посочени в т.5.2 от сключения между страните договор за предоставяне на държавна помощ за водене на родословна книга и за определяне на продуктивността и генетичните качества на животните. Този извод е основан на следните съображения:
Преди всичко въззивната инстанция е приела, че представеният с исковата молба констативен протокол от 11.02.2010 г., подписан от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдтвото/И./ не е достатъчен, за да бъде ангажирана договорната отговорност на ответната организация, без да се разглежда в цялост извършената проверка и спазването на изискванията на Наредба № 7/13.03.2008 г. за условията и реда за упражняване на контрол върху дейността на развъдните организации, тъй като констативният протокол е резултат от проверката, като съгласно Наредбата изпълнителният директор няма материална компетентност да издава еднолично констативни протоколи, съдържащи резултати от извършената проверка. С оглед на това е направен извод, че този конкретен протокол не съставлява официален свидетелствуващ документ по см. на чл.179 ГПК и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, като следва да се преценява наред с останалите писмени доказателства по делото. В тази връзка съдът е констатирал, че липсват доказателства за наличие на писмен доклад от назначената със заповед № 11/05.01.2010 г. проверка, обективиращ резултатите от нея, със съдържанието по чл.13, ал.2 от Наредбата, който да е връчван на проверяващата развъдна организация, както и да е направен доклад от изпълнителния директор на И. до министъра на земеделието и храните, съгласно чл.16, ал.2 от Наредбата. След преценка на събраните гласни доказателства е изразено становището, че не е установена по несъмнен начин и идентичността на представения по делото констативен протокол с този, изпратен на ответната организация, тъй като липсват направените от представляващия организацията забележки, а освен това липсват доказателства за предоставяне на констативния протокол на БНОЗРПСЖ съгласно изискванията на т.4.2 от договора.
Решаващият състав е изложил и допълнителни съображения в подкрепа на извода за неспазване на реда за упражняване на контрол върху дейността на ответната развъдна организация, а именно наличието на влязло в сила решение на Върховния административен съд по адм.д. № 10 365/2010 г. , с което е отменена заповед от 13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните за отнемане на разрешение № 32 от 13.05.2008 г. на ответната организация за извършване на селекция и репродукция при селскостопанските животни по съображения за неспазена процедура по проверките, вкл. и по процесната проверка във връзка с която е издаден констативният протокол, на който е основана исковата претенция.
Предвид решаващите изводи на въззивния съдебен състав, повдигнатите от касатора въпроси не могат да обосноват основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
В първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран изрично правен въпрос за характера на издадения от изпълнителния директор на И. протокол, на който е основана исковата претенция. Твърди се, че е налице противоречие на мотивите на обжалваното решение с практиката на ВКС – решение по т.д. № 768/2008 г. и решение по т.д. № 750/2011 г. II т.о., в които съдебните състави са постановили, че неоспореният в процеса констативен протокол за пътно-транспортно произшествие съставлява официален свидетелствуващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Всъщност, както е видно от мотивите на касатора в т.1 от изложението, оспорва се правилността на изразеното от въззивния съд разбиране, че след като не е спазен предвидения в Наредба № 7/2008 г. ред за упражняване на контрол върху дейността на развъдните организации, към която препраща и сключения между страните договор, то констативният протокол от 11.02.2010 г. на изп.директор на И. не съставлява официален свидетелствуващ документ по см. на чл.179 ГПК. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС във фазата по селекция са ирелевантни доводите на касатора, относими към основанията за неправилност на атакуваното въззивно решение и е недопустимо тяхната преценка да се реализира в тази фаза на процеса, съответно не е допустимо искането за достъп до касация да се основава единствено на поддържани от касатора твърдения за материална или процесуална незаконосъобразност на решението.
Формулираните в т.2 от изложението правни въпроси: „1. Официален или частен документ е констативният протокол, издаден от И., ако са допуснати нарушения в друга аминистративна процедура, касаеща отнемане на разрешителното на БНОЗРПСЖ за извършване на определена дейност; 2. Обвързан ли е гражданският съд с мотивите в решение на ВАС, касаещи административно производство – различно от производството въз основа на което е издаден официален документ, послужил като основание за граждански иск и 3. Какво е приложението на чл.179, ал.1 ГПК, с оглед преценката на релевантните за спора доказателства, изведена от фактите, които те обективират и съответно установяват, ако не е направено оспорване на официални удостоверителни документи, издадени от съответните държавни/общински/ институции в кръга на тяхната компетентност и не е осъществено обратно доказване?” не могат да обусловят наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос е релевантен към правилността на атакувания въззивен съдебен акт, доколкото изводите на съда за нарушаване на предвидения в Наредба № 7/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието ред за упражняване на контрол върху дейността на развъдните организации са основани на цялостна преценка на доказателствения материал по спора, при съобразяване и на конкретните договорни клаузи, съответстващи на Наредбата, а не на аминистративната процедура, завършила с отмяна на издадената от министъра на земеделието заповед за отнемане на разрешението на ответника за извършване на конкретни дейности.
Поставеният от касатора втори въпрос е относим към допълнителните съображения на въззивнта инстанция и затова не би могъл да се счете за единствено обуславящ изхода на спора по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос, свързан с приложението на чл.179, ал.1 ГПК не би могъл да се съотнесе към общото основание за достъп до касационно обжалване, доколкото преценката на решаващия състав на САС относно вида на документа /с оглед качеството, в което издателят на документа прави материализираното в него изявление/ и съответно незачитането на констативния протокол от 11.02.2010 г. като официален документ е основана на констатираната от съда липса на материална компетентност на изпълнителния директор на И. да издава еднолично констативни протоколи, съдържащи резултати от извършена проверка.
По тези съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1318 от 26.06.2014 г. по т.д. № 4414/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: