Определение №298 от 23.3.2016 по гр. дело №1195/1195 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 298

София, 23.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1195/2016 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№266/12.01.2016 г. подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област В., против въззивно решение №515/04.12.2015 г. по гр.д.№659/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №129/19.6.2015 г. по гр.д.№542/2013 г. по описа на Козлодуйския районен съд, г.к., с което е признато за установено по отношение на [община], област В., че [фирма] – [населено място], област В., дължи на [община] следните суми: 28686,10 лева – главница, 8642,30 лева – лихва за периода от 13.11.2006 г. до 17.12.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 18.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1146/2011 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, както и на деловодни разноски в размер на 3323,12 лева.
Въззивната инстанция е изложила извод, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл.22, ал.5 ЗДФИ и т.12 ППВС №5/15.12.1955 г., поради което за опровергаване на тези констатации ответникът носи тежестта да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността им факти н са се осъществили по начина, отразен в акта за начет, а при липса на ангажирани с посочения смисъл доказателства, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана.Прието е също така, че актът за начет е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ ред за издаването му, поради което той отговаря на изискванията за редовност съгласно посочените нормативни актове, и поради което отразените в него констатации се ползват с обвързваща доказателствена сила. В посочения смисъл не са възприети оплакванията във въззивната жалба относно необоснованост на заключението на вещото лице, изготвило експертизата в хода на финансовата инспекция. В посочения смисъл са и подробно изложените конкретни действия по извършената проверка и съставените документи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. Сочи се, че решението е неправилно и е постановено при противоречие с практиката на съдилищата, като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, без да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което е от значение за точното прилагане на закона. Относно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се иска преодоляване на погрешни виждания относно прилагането на закона. В представеното допълнение към касационната жалба, се поставят въпроси, а именно: Допустимо ли е след като всички актове в процеса на строителството са подписани без забележка, което по своята същност представлява приемане на работата от възложителя по договора за изработка и са представени поделото, да се приеме, че не са ангажирани доказателства, с които да се докаже приемането на работата и да не се оборят фактическите констатации в акта за начет ?, Допустимо ли е актовете и протоколите, съставени по време на строителството и оформени надлежно по съответни законов ред, подписани без забележка да не се ценят като доказателство за извършената от изпълнителя работа по договор за изработка ?
Ответникът по касация [община], посредством процесуалния си представител – адв. Т. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Следва да се отбележи, че неправилно въззивната инстанция при администриране на касационната жалба е дала указания относно изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Такова законово изискване липсва, а и разрешенията дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не дават такова правомощие на администриращия касационната жалба въззивен съд. Такова едно указание се явява нарушение на чл.чл. 6 и 9 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №515/04.12.2015 г. по гр.д.№659/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№266/12.01.2016 г. подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], област В..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар