3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 26.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3 782/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 167 от 28.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 85/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 692 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 611/2012 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от З. Зихниев З. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътно – транспортно произшествие на 27.08.2010 г., за разликата над сумата 5 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законните лихви от 27.08.2010 г. до окончателното плащане и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и липсата на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД като основание за намаляване на обезщетението.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е посочен следния въпрос : Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат в смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия при пътно – транспортно произшествие в случай, че преди да се качи в лекия автомобил, с който е настъпило произшествието, той е знаел, че водачът, който го управлява, е употребил алкохол. К. твърди, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009 г. на І т. о.
Ответникът по касация З. Зихниев З. изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 03.10.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Русенски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на З. З. обезщетение за претърпени при пътно – транспортно произшествие на 27.08.2010 г. неимуществени вреди за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 20 000 лв., Великотърновски апелативен съд е приел, че с оглед с оглед възрастта на ищеца – пострадал, вида и тежестта на получените при произшествието телесни травми, извършената оперативна интервенция, продължителността на лечебно – възстановителния период, интензитета на понесените болки и страдания, възникналите затруднения в ежедневното обслужване и препятстването на ищеца да участва пълноценно в учебните занятия за периода на лечението, на последния се дължи обезщетение в размер на сумата 20 000 лв., удовлетворяваща изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.
След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е счел за недоказано и неоснователно възражението на ответника – застраховател, че пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като след употреба на алкохол се е съгласил да пътува в лек автомобил, управляван от водач в пияно състояние. Отричането на съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е мотивирано с аргументи, че законът не забранява на пътниците да се качват в превозно средство, след като са употребили алкохол, и че по делото няма данни за концентрацията на алкохол у пострадалия. Изложени са и съображения, че поведението на пострадалия не може да се квалифицира като форма на съпричиняване, доколкото от показанията на свидетеля Г. Ф. е установено, че той се е качил в автомобила по настояване на водача, който е бил властна натура и не е търпял противопставяне.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, обусловили произнасянето по направеното срещу иска по чл.226, ал.1 КЗ възражение за принос на пострадалия, въведеният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Мотивите към въззивното решение не съдържат извод, че преди да се качи в автомобила пострадалият ищец е знаел, че управляващият автомобила водач е употребил алкохол. За да отрече съпричиняването, съдът е преценявал единствено дали самият пострадал е употребил алкохол преди настъпване на произшествието и обстоятелствата, поради които се е съгласил да пътува в автомобила, не и субективните му представи за употреба на алкохол от страна на водача. След като знанието на пострадалия за употребата на алкохол от водача не е изследвано като факт, релевантен за формирането на извода за липса на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, поставеният от касатора въпрос не е рефлектирал върху разрешаването на спора по чл.226, ал.1 КЗ и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне.
За изчерпателност следва да се отбележи, че не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за достъп до касация. С цитираното от касатора решение № 98 от 08.07.2010 г. по т. д. № 942/2009 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поемането на риска от пътник в превозно средство да бъде увреден от употребилия алкохол водач, когато е бил в състояние да предположи или да допусне увреждането поради употребата на алкохол от водача, представлява особена форма на съпричиняване и се свързва с предвидените в чл.51, ал.2 ЗЗД последици – намаляване на дължимото обезщетение за непозволеното увреждане. В същото решение обаче е изразено категорично становище, че съпричиняването в разглежданата хипотеза предполага категорично доказано от ответника знание у пострадалия за употребения от водача алкохол. В конкретния случай въззивният съд не е излагал мотиви за съществуването на такова знание у пострадалия ищец, което изключва противоречието между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС в посоченото решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 85/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 28.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 85/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :