О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдията Татяна Върбанова
ч. т. дело № 234/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. Л., в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 3455 от 02.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 4771/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6759 от 28.10.2015 г. по т.д. № 5421/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-22 състав за връщане, на основание чл.130, изр.1 ГПК, на искова молба с вх. № 104558/25.08.2015 г., във връзка с която е образувано т.д. № 5421/2015 г. по описа на СГС и за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е определил началния момент, от който тече едногодишният срок за предявяване на отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността на дружеството – длъжник. Частният касатор счита, че в текста на чл.649 от ТЗ изрично е посочено от кога започва да тече този срок, без да се прави разлика между хипотезата на откриване, спиране и възобновяване по реда на чл.632, ал.2, във вр. с ал.1 от ТЗ и хипотезата на спиране и възобновяване по реда на чл.632, ал.2, във вр. с ал.5 от ТЗ. Именно затова съдът е следвало да приложи срока по чл.649, ал.1 ТЗ, а именно от възобновяване на спряното по реда на чл.632, ал.5 от ТЗ производство по несъстоятелност, а от друга страна да съобрази и разпоредбата на чл.61 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен следния въпрос: Допустим ли е иск по чл.647 ТЗ, предявен в срока по чл.649, ал.1 ТЗ в случай на възобновяване на производството с решение по чл.632, ал.2 от ТЗ, постановено във връзка с чл.632, ал.5 ТЗ. Частният касатор поддържа допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 78/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, решение по в.т.д. № 727/2014 г. на Апелативен съд – П. и определение по в.ч.т.д. № 212/2014 г. на Апелативен съд – В.. Твърди се още, че до този момент не е формирана задължителна практика на ВКС по въпроса как следва да се тълкува и от кога следва да се брои едногодишният срок по реда на чл.649, ал.1 ТЗ в случай на решение за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че в случая едногодишният преклузивен срок за предявяване на отменителен иск по чл.647 ТЗ е започнал да тече от вписване на решението по чл.630, ал.1 ГПК, а не от обявяване на решението за възобновяване на спряното по чл.632, ал.5 ТЗ производство по несъстоятелност. С оглед датата на вписване на решението на съда по чл.630, ал.1 ТЗ – 25.07.2013 г., съдът е извел извод за пропускане на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ, тъй като исковата молба е предявена от синдика на 25.08.2015 г.
Отхвърлени са като неоснователни доводите на жалбоподателя за липсата на възможност да се предявяват отменителни искове, докато е спряно производството по несъстоятелност. Изложени са съображения, че липсата на имущество да се покрият началните разноски в производството по несъстоятелност, не препятства процесуалната възможност за предявяване на искове за попълване на масата на несъстоятелността, а и съгласно чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса не се дължи предварително.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Видно от начина, по който е поставен въпросът е, че той е некоректно формулиран, тъй като съдържа твърдение на ищеца – сега касатор за спазване на едногодишния преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на отменителния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Това твърдение, поддържано и пред въззивната инстанция не е възприето от решаващия съдебен състав на Софийски апелативен съд по съображения, изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, което е основано на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, при зачитане на момента на обявяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ. Именно затова и формулираният въпрос е относим изцяло към правилността на въззивното определение, преценката за която е извън производството по селекция на касационните жалби.
Що се отнася до доводите на частния касатор за спиране теченето на предвидения в чл.649, ал.1 ТЗ срок за периода от постановяване на решението на СГС по чл.632, ал.5 ТЗ – 05.02.2014 г. до възобновяване на производството по несъстоятелност – с решение на СГС от 08.06.2015 г., в тази насока не е формулиран правен въпрос. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, извън правомощията на ВКС е да извежда правен въпрос, попадащ в обхвата на основния селективен критерий, въз основа оплакванията и доводите в жалбата и в приложението към нея.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3455 от 02.12.2015 г. по в.ч.гр.д. № 4771/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: