О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 23. 01. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, І г.о., в закрито заседание 19 януари 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1955/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от “П” О. гр. В. против разпореждане от 16.07.2008 г. по гр.д. № 1297/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:
Съгласно чл. 407 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване с частна жалба. По аргумент от чл. 274, ал.2 ГПК, когато разпореждането е на въззивен съд, компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният касационен съд.
От данните по делото се установява, че решение № 705/ 24.06.2008 г. по в.гр.д. № 1297/06 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 853/28.04.2006 г. по гр.д. № 8044/ 03 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от “П” О. против “Д” О. с. И. иск за ревандикация на невдвижим имот. С оглед този изход на спора въззивният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 770.50 лв.
С молба от 15.07.2008 г. ищецът “П” О. е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските, която е оставена без уважение по съображения, че в тази част въззивно решение подлежи на принудително изпълнение едва след влизането му в сила.
Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на основание, посочено в чл. 404 ГПК. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, което макар инкорпорирано в същия съдебен акт, не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, б.”а” ГПК, тъй като не фигурира сред изброените. Законодателят изрично е придал значение на изпълнително основание само на невлязлото в сила осъдително решение, т.е. само на тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора, защото в тази част предвид установената в чл. 246 ГПК забрана то не може да бъде отменявано или изменявано от съда, който го е постановил, за разлика от частта му за разноските, в която законът- чл. 248 ГПК, допуска такава възможност. С оглед на това законосъобразно е прието, че невлязлото в сила определение за разноски не подлежи на принудително изпълнение и за него не може да бъде издаден изпълнителен лист. Поради това обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 16.07.2008 г. по гр.д. № 1297/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски въз основа на невлязлото в сила въззивно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: