О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София 16.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4694/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и М. А. В. , двамата от гр. П., подадена от пълномощника им адв. Н, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 22.07.2008г. по в.гр.д. № 962/2008г. с което е отменено решение № 183/2007г. по гр.д. № 3577/2004г. на Пловдивския районен съд, 5 с-в, и вместо това с въззивното решение е уважен предявеният срещу жалбоподателите иск по чл. 37, ал. 1 ЗН като е отменен за 1/3 ид. част договорът, с който М. В. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на И. И. ап. № 12 в гр. П., ж. к. „Хр. Смирненски”, бл. 1.
Ответниците по жалбата И. Т. Т. , Д. Т. Т. , М. И. Р. и А. И. Р. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 37, ал. 1 ЗН за отмяна на сключения между ответниците по иска договор за продажба на процесния апартамент. Приел е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3424/2004г. на Пловдивския районен съд, 5 с-в, е намалено завещанието от 10.02.1994г., с което наследодателят на ищците А е завещал на М. В. описания по-горе апартамент, до размера на 1/3 ид. част. Отчуждаването на процесния апартамент е станало преди изтичане на една година от откриване на наследството. Ищците не могат да допълнят възстановените им запазени части от имуществото на М. В. , тъй като видно от представено по делото удостоверение за декларирани данни в Община П., същата не притежава недвижими имоти, а само право на ползване. Приобретателят по сделката И. И. не е допълнил в пари запазените части по определената от вещото лице стойност на жилището към момента на възстановяване на запазените части, следователно отчуждаването на имота подлежи на отмяна до размера на 1/3 ид. част.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
И. С. И. и М. А. В. се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Излагат съображения, че по съществения материалноправен въпрос за наличието на последните две предпоставки на чл. 37, ал. 1 ЗН /запазената част да не може да се допълни от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари/, не е налице богата съдебна практика и произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Налице е според жалбоподателите и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението противоречи на практиката на ВС – решение № 125/92г. по гр.д. №1168/90г., І г.о. /не е приложено/, съгласно което ищците следва най-напред да поискат заплащане на запазената част от третото лице, и ако то откаже, тогава да се отмени прехвърлителната сделка.
Твърдят, че по посочения по-горе материалноправен въпрос е налице и противоречива съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилагат решения № 803/23.05.2008г. по гр.. № 987/2008г. на Пловдивския окръжен съд /върху което липсва отбелязване, че е влязло в сила/ и решение № 335/25.04.2008г. по гр.д. № 1837/2007г. на ВКС, V г.о.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се сочи и представя практика на ВКС по приложението на чл. 37, ал. 1 ЗН, в противоречие с която е решен спорът по настоящото дело.
Не е налице и противоречива съдебна практика на съдилищата. Приложеното решение на Пловдивския окръжен съд, освен, че липсват данни да е влязло в сила, е неотносимо към спорния въпрос. С него е отхвърлен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН за осъждане на ответника-приобретател да заплати установено с влязло в сила решение задължение на прехвърлителя за допълване на запазените части на ищците от наследството с паричен еквивалент. Решаващите мотиви на съда са, че прехвърлителната сделка е извършена след изтичането на една година от откриване на наследството и няма вписана искова молба за намалението. Приложеното решение на ВКС не е с предмет иск по чл. 37, ал. 1 ЗН, а искове по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Поставеният материалноправен въпрос не се включва и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предпоставките за уважаване на иска по чл. 37, ал. 1 ЗН са ясно формулирани и не създават затруднения в практиката. Когато по делото е установено, че заветникът не притежава имущество, както е в случая, а приобретателят не е предложил допълване на запазената част в пари по определената от вещите лица стойност на имота, следва да се приеме, че са налице последните две предпоставки на чл. 37, ал. 1 ЗН. Поради яснотата на правната норма и липсата на противоречива съдебна практика, въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1* от 22.07.2008г. по в.гр.д. № 962/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: