О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 29.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 1438 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 191 от 22.01.2015 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлена молба на В. Н. Я. за изменение на решение № 2267 от 09.12.2014г. в частта за съдебните разноски.
Частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Н. Я. от [населено място].
Ответникът по жалбата Д. П. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С решение № 2167 от 31.03.2014г. по гр.д. № 13041/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ответникът по делото Д. С. е осъдена да заплати на ищеца В. Я. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 62 564,48 лв., както и сумата от 13 028 лв., получени без основание. Със същото решение са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 19 824.45 лв. и 3 737,25 лв. Решението е обжалвано от Д. С. в частта чу, с която исковете са уважени, а с насрещна въззивна жалба, подадена от В. Я. първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД. В хода на производството по образуваното въззивно гр.д. №2982/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, въззиваемият В. Я., въззивник по насрещната въззивна жалба е направил искане за присъждане на съдебните разноските направени в производството. Представен е договор за правна защита и съдействие № 22 от 04.07.2014 г. (л. 22 от делото), в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 6 000 лв., заплатени в брой. В последното по делото заседание, проведено на 27.11.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя отново е направил искане за присъждане на разноски. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С решение № 2267 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 2982/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, решението на първоинстанционния съд е изцяло потвърдено. Искането за присъждане на разноски е оставено без уважение по съображения, че с оглед изхода на делото разноските трябва да останат за всяка от страните така както са направени.
В законоустановения в чл. 248, ал. 1 ГПК едномесечен срок е постъпила молба от В. Я. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, която е оставена без уважение с определение № 191 от 22.01.2014 г., предмет на обжалване по настоящото дело.
За да постанови обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд е приел, че на молителя не следва да се присъждат разноски, тъй като единственият критерий за ангажиране на отговорността на страната за разноски е изходът на спора; че предмет на въззивно обжалване и от двете насрещни страни по спора е решението, постановено от първоинстанционния съд, което е изцяло потвърдено, поради което страните не си дължат разноски.
Определението е незаконосъобразно.
Съдебните разноски се определят съобразно правилата на чл. 78 ГПК – участвалите в производството по делото страни понасят съдебните разноски съобразно изхода му. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал.1 ГПК), а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска и тези правила са приложими във всяка от съдебните инстанции. В конкретният случай, ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуална защита, включваща не само предмета на насрещната въззивна жалба, но и оспорване на въззивната жалба на ответницата. Ето защо, съобразно изхода на делото във въззивната инстанция му се дължат съдебни разноски съобразно уважената част от иска, в която част първоинстанционното решение е изцяло потвърдено.
Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново определение, с което ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 4 620 лв. разноски пред въззивната инстанция, изчислени съобразно съотношението на уважената част от предявените искове спрямо отхвърлена част пропорционално на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 191 от 22.01.2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба от В. Н. Я. за изменение на решение № 2267 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 2982/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта му за съдебните разноски.
ИЗМЕНЯ решение № 2267 от 09.12.2014 г. по гр.д. № 2982/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта му за съдебните разноски, като
ОСЪЖДА Д. П. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Н. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата от 4 620 (четири хиляди шестстотин и двадесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: ЧЛЕНОВЕ: