2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 01.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 31.05. две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №937 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. Троян срещу определение №16 от 06.01.2017 г. по т.д. №2573/16 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 191 от 11.04 .2016 г. по ч.гр.д. №119/16 на ОС-Ловеч, с което съдът като въззивна инстанция се е произнесъл по законосъобразността на определение на РС-Троян, с което е отказано приемането за разглеждане на насрещен иск за сумата от 8 087,36 евро срещу [фирма]-гр.Н., РСърбия.
Ответникът по частната жалба [фирма]-гр.Н., РСърбия изпраща отговор, в който счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й в ДВ бр.50/2015 г., от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 20 000 лева.
Настоящият състав на ВКС, ІІ-ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Спорът е търговски, съгласно чл.365 ал.1,т.1 ГПК, доколкото се основава на вземане основано на правоотношение, възникнало от договор за превоз между страните, който представлява абсолютна търговска сделка, съгласно чл.286 ал.2 ТЗ във връзка с чл.1,т.5 ТЗ . Смисълът на съдържанието на търговско дело по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК в практиката на ВКС винаги се е извеждал от неговия предмет: търговски спор, според очертания в чл.365 ГПК обсег на това понятие, и настоящият спор попада именно в тази категория. Цената на иска е посочен в самата искова молба по насрещния иск в размер на 8 087,36 евро `и следователно е под 20 000 лева. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й обн. в ДВ бр.50/2015 г., която е действала към датата на подаване на касационната жалба и която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 20 000 лева. От изложеното следва , че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №16 от 06.01.2017 г. по т.д. №2573/16 на ВКС, Второ т.о. на ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.