3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 241/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. Т. против определение № 2041 от 6. 02. 2012 г. по ч.гр.д. № 989/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В отделение, с което са оставени без уважение подадените от А. Т. Т. частни жалби срещу определения от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 35997/2011 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с които е прекратено производството по предявените от А. Т. Т. срещу [фирма] отрицателни установителни искове и е оставена без уважение молбата му по чл. 389 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му, връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по предявените искове и уважаване на молбата по чл. 389 ГПК. Твърди се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като извърши проверка относно допустимостта на частните жалби и обсъди доводите на жалбоподателя, прие следното:
1. Относно частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по предявените от А. Т. Т. срещу [фирма] отрицателни установителни искове.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението в посочената част.
За да остави без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение в частта, с която производството по установителния иск е прекратено, съставът на въззивния съд е приел, че този иск е недопустим, тъй като не се основава на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Приел е, че твърдения в този смисъл не се съдържат в исковата молба, а позоваването на изтекла тригодишна погасителна давност е факт, който е бил известен на длъжника преди изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което се е преклудирал и не може да служи като основание за предявяване на специалния установителен иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на определението, но не е формулирал правен въпрос, към който отнася твърденията си за противоречивото му решаване от съдилищата, както и твърдението си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частните касационни жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се прилагат съдебни актове като доказателства за противоречива практика /върху приложеното копие от определение на РС не е удостоверено да е влязло в сила/, а съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – „влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Относно частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Т. Т. молба по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените от същия срещу [фирма] установителни искове.
В тази част въззивното определение не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно настоящата редакция на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивен съд, потвърждаващи първоинстанционни определения, с които се отхвърлят молби по чл. чл. 389 и 390 ГПК – за обезпечаване на предявен или бъдещ иск. Частната жалба срещу въззивното определение в посочената част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2041 от 6. 02. 2012 г. по ч.гр.д. № 989/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В отделение в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Т. Т. частна жалба срещу определение от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 35997/2011 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е прекратено производството по предявените от А. Т. Т. срещу [фирма] установителни искове.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. Т. Т. против определение № 2041 от 6. 02. 2012 г. по ч.гр.д. № 989/2012 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV В отделение в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Т. Т. частна жалба срещу определение от 18. 11. 2011 г. по гр. д. № 35997/2011 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата на А. Т. Т. по чл. 389 ГПК И ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 241/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: