4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.307
С..24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1176/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета А. К., чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 397 от 20.07.2011 г. по в.т.д.№ 611/2011 г. на Апелативен съд – П., с което след отмяна на решение № 106 от 07.03.2011 г. по т.д.№ 618/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, [община] е осъдена да заплати на Й. К. Шипков, действащ като ЕТ с фирма „Шипков – Й. К. Шипков”, [населено място], сумата 36 835.82 лева представляваща остатък от дължимо плащане по договор № 99/22.08.2007 г. за СМР на обект СОУ”П.Р.С.”, [населено място], ведно със законната лихва от 30.09.2010 г, както и сумата 12 270.72 лв. – мораторна лихва за периода от 28.02.2008 г. до 29.09.2010 г. С въззивното решение е потвърдено и постановеното от първата инстанция допълнително решение № 174/12.04.2011 г. за отхвърляне на молбата на [община] за допълване на основното решение за прогласяване нищожността на посочения договор за изработка.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора, договорът, въз основа на който се претендира възнаграждение, е нищожен поради липса на компетентност на кмета на общината към момента на сключването му. Тези доводи, поддържани и пред инстанциите по същество, са основани на решение № 366/27.07.2007 г. на Общинския съвет, с което е спряно разпореждането на кмета на Община – К. с общинско имущество, както и на твърденията, че договорът за СМР е вид разпореждане с общинско имущество. К. счита за неправилно становището на въззивния съд относно предмета на договора, както и за невъзприемане на възраженията за нищожност на договора поради заобикаляне на ЗОП.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с Решение № 19 от 23.02.2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. Относно правомощията на кмета, основани на чл.44, ал.1, т.7 ЗМСМА, касаторът се позовава на Решение на Конституционния съд по к.д.№ 18/1998 г. и на решение № 1869/15.01.2003 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация – Й. К. Шипков, действащ като ЕТ с фирма „Шипков – Й. К. Шипков”, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане касационното разглеждане на делото, а по същество поддържа доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след цялостна преценка на доказателствения материал по делото и възраженията на ответника по спорното материално право, е приел за основателни исковите претенции с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД по сключения между страните договор за изработка № 99 от 22.08.2007 г. Изводите са обосновани с наличието на валидно сключен договор, с обвързващо за страните действие, по който ЕТ, в качеството му на изпълнител, е изправна страна, претендираща окончателно плащане на възнаграждение за изпълнени СМР на процесния обект. Въззивният съд е изразил становище за неоснователност на всички, надлежно релевирани от ответника, правоизключващи възражения. Приета е за недоказана твърдяната от възложителя идентичност на договорените СМР с предходен договор, сключен с трето за процеса лице, както и за липсата на данни за нарушаване на императивни изисквания на ЗОП, предвид момента на сключване на процесния договор – в края на срока на първия/основен/ договор и данните за възникнала необходимост от допълнителни СМР. С оглед цената на процесния договор – 51 335.82 лв./ с ДДС/, решаващият състав, съобразявайки чл.1, чл.2 и чл.4 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/ в редакция към момента на възникване на облигационното правоотношение/, е направил извод за законосъобразност на процедурата по сключване на договора с покана по конкретно техническо задание и приемане на изготвена от ЕТ оферта. Позовавайки се на чл.44, ал.1 т.15 ЗМСМА е направен извод за наличие на представителна власт на кмета на общината за подписване на договора.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил конкретни правни въпроси, които да са от значение за формиране решаващата воля на съда по спорното материално право. По същество искането за достъп до касация е обосновано с доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд за валидност на договора. Доводи за допустимостта на касационното разглеждане на делото се съдържат и в самата жалба/ на стр.5/, но отново липсва формулиран материалноправен въпрос, който според касатора е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Съобразявайки задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които непосочването на значими за изхода на конкретното дело правни въпроси съставлява достатъчно основание за да се постанови отказ за допускане на касационното обжалване, както и за недопустимостта ВКС да извежда значими за делото правни въпроси, следва да се приеме за неоснователно твърдението за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Трябва да се има предвид и законодателното разграничение и различието между основанията за допускане на касация от основанията за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК. Именно поради това, не би могло основанията за допускане на обжалването да се мотивират с твърдяни пороци на атакувания съдебен акт, водещи до неправилност, в какъвто смисъл е и тълкуването на посочените процесуални норми, дадено в т.1 от цитираното тълкувателно решение на ВКС. В рамките на производството по селекция на касационните жалби е процесуално недопустимо да се извършва преценка за законосъобразност и обоснованост на изводите на решаващата инстанция. Такава проверка би могла да се осъществи само при доказване на основания за допускане на касационен контрол.
Независимо от липсата на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК, приложените към жалбата касационни решения са неотносими към делото и затова не би могло да се обосноват допълнителните предпоставки по т.1 или т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Решението на ІV г.о. касае компетентност на кмета на общината да осъществи замяна на общински недвижими имоти с имоти, собственост на физически и юридически лица, а в решението на І т.о. е прието, че в компетентността на кмета на кметство не влиза провеждането на процедура по възлагане на обществена поръчка, като наличието на изначално нищожен административен акт за откриване на такава процедура води до нищожност на сключения договор, която не може да бъде санирана. Решението на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни посочените в него разпоредби от Закона за защита на конкуренцията/ДВ бр.52/1998 г./ е ирелевантно за настоящото дело и то във фазата по допускане на обжалването.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 397 от 20.07.2011 г. по в.т.д.№ 611/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: