О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 25.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1544 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. срещу решение № 79/09.01.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО в частта, с която е потвърдено решение №2380/09.04.2015г. по гр.д. № 7292/2011г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма] за заплащане на разликата над 60 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, претърпени в резултат на ПТП от 14.01.2011г. и са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] в подадения писмен отговор оспорва изпълнението на условията по чл.280 , ал.1 ГПК и основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 14.01.2011г., настъпило при управление на МПС на виновния водач, касаторът е получил първоначално установени : охлузна рана в дясна слепоочна област на главата и компресивна фрактура на тялото на 12-ти поясен прешлен; не е установена огнищна неврологична симптоматика. Пострадалият е отказал операция на гръбначния стълб – за стациониране на счупен прешлен. При повторно постъпване в болничното заведение на 06.02.2011г. е установено развитие на субдуралния хематом, което е наложило оперативно лечение на мозъчния кръвоизлив. За справедлив размер на претърпените неимуществени вреди САС е приел 80 000 лв. Отчетени са времето на настъпване на инцидента, механизмът на същия, получените травматични увреждания – характер и степен на вредите, проявлението им във времето и последиците им, лечебните манипулации, съпътстващите интензивни болки и страдания на увредения, развитата начална дементна симптоматика. С оглед механизма на ПТП решаващият съд е направил извод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат – предприел е пресичане в тъмната част на денонощието, извън очертанията на пешеходна пътека, от по-трудно възприемаемата за конкретния водач страна на булеварда – негово ляво, без да съобрази отстоянието на автомобила от мястото на пресичане. Конкретното поведение на увредения е съпоставено с това на виновния водач – движел се е с несъобразена скорост, в района на ПТП има автобусна спирка , което изисква само по себе си намаляване на скоростта с очакване да пресекат пешеходци. Предвид изложеното е приел, че съпричиняването на вредата от страна на касатора е в размер на ј и след намаляване на общо посоченото по-горе обезщетение е заключил, че искът по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ се явява основателен до размера на 60 000лв.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос, а повтаря съдържанието на самата касационна жалба. По същество в него са изложени оплаквания за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД като доводите за това се извеждат след обсъждане на конкретните доказателства по делото. Следователно касае се до касационни основания по см. на чл.281, т.3 ГПК, които са предмет на обсъждане от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд с оглед събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от последния разноски в размер на 1557лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79/09.01.2017г. по в.гр.д. № 1602/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. С. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] сумата от 1557лв., представляваща сторените за настоящата инстанция разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: